![Само един поглед [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/3/samo-edin-pogled-bg-download.jpg)
Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
Чернокожият полицай още вървеше към вратата, когато Ву я отвори, широко усмихнат.
— Какво има, офицер?
Полицаят дори не посегна за оръжието си. Ву бе разчитал на това. В тези големи периметри, наричани предградия, имаше някакъв общ дух на семейственост. В място като Хо-хо-къс полицейски офицер вероятно проверява през професионалната си кариера стотици сигнали за жилищни обири. И повечето се оказват фалшива тревога.
— Имаме обаждане за вероятно проникване в чужда собственост — каза офицерът.
Ву сви вежди учудено и пристъпи напред, но внимателно и с бавни и отмерени движения, за да не бъдат изтълкувани като агресивни.
— А, почакайте, сещам се. Бях забравил ключа си. Някой вероятно ме е видял да влизам отзад.
— Вие тук ли живеете, господин…
— Чанг — кимна Ву. — Да, тук живея. Но къщата не е моя, ако това имате предвид. Собственост е на партньора ми Фредерик Сайкс.
— Разбирам — каза офицерът. — А самият господин Сайкс е…
— Горе.
— Може ли да го видя, ако обичате?
— Разбира се, влезте — извърна се назад и се провикна към горния етаж: — Фреди! Фреди, наметни си нещо и слез! Дойде полиция!
Ву продължи навътре, знаеше, че високият чернокож полицай — на баджа му пишеше Ричардсън — го следва само на пет метра отзад. Когато разстоянието помежду им се скъси до метър. Ву се извъртя.
В последния миг офицер Ричардсън спря, може би усетил нещо нередно, но бе твърде късно. Класическият саблен удар с ръба на дланта го улучи в стомаха и го накара да се сгъне като шезлонг. Ву се приближи до него. Целта му бе да го приведе в безпомощно състояние, а не да го убива. Ранен полицай прави положението напечено. Убит полицай — десеткратно повече.
Ричардсън бе превит одве. Ву го удари отзад в сгъвката на краката и той падна на колене. След това Ву използва акупресурна техника: заби кокалчетата на показалците си от двете страни на главата на Ричардсън във вдлъбнатините зад ушите. За да не го убие, Ву се постара да бъде прецизен както в точността, така и в силата на натиска. Ричардсън подбели очи и се свлече като чувал.
Но полицаят нямаше да остане в несвяст дълго време. Ву откачи белезниците от колана му и закопча китката му за парапета на стълбите. Свали и радиотелефона от рамото му. И се замисли за жената от съседната къща.
Тя сигурно продължаваше да наблюдава. И щеше отново да се обади на полицията. Това му бе пределно ясно, но не разполагаше с време. Ако тръгне да й види сметката, тя ще го види и ще се заключи. Значи трябва да я изненада. Отиде в гаража, хвърли поглед отзад в минивана на Джак Лосън. Багажът — самият Лосън — си беше на мястото. Качи се зад волана. Вече имаше план.
Шарлейн се изпълни с лошо предчувствие още от момента, в който видя полицая да слиза от колата.
Първо на първо, той беше сам. Тя си бе представяла, че ще бъдат двама като в полицейските филми по телевизията. Сега си даде сметка, че бе направила грешка. Обаждането й бе много обикновено. Трябваше да наблегне, че става нещо крайно опасно, тогава те щяха да дойдат по-бдителни и подготвени. А тя се бе проявила като скучаеща любопитна махленка, която от няма работа се занимава да вика полиция по най-незначителен повод.
А и поведението на полицая беше крайно неадекватно. Той се запъти към вратата с безгрижна походка, с цялото нехайство на света. Оттам, където се намираше, Шарлейн не можеше да види предната врата, а само алеята. И когато полицаят излезе от полезрението й, тя почувства стомахът й да се свива.
Хрумна й да извика предупредително. Но проблем, колкото и чудновато да звучи, бяха новите прозорци на Pella, монтирани предната година. Те се отваряха вертикално с ръчки, което отнемаше известно време. А и какво ли можеше да извика? Какво предупреждение? Какво ли конкретно знаеше в крайна сметка?
Така че не й оставаше нищо друго, освен да изчака.
Майк си беше също вкъщи, но долу в бърлогата си, където зяпаше по телевизията футбол или бейзбол. Отдавна не гледаха телевизия заедно, защото вкусовете им относно програмите се различаваха. В момента децата ги нямаше, братът на Майк ги беше завел на кино. Но и когато си бяха вкъщи, никое от тях не излизаше от стаята си, където сърфираха из интернет. Шарлейн се бе опитала да сложи някакви времеви ограничения на това им занимание, но без никакъв успех. По същия начин в нейната младост с приятелките й си говореха по телефона с часове. А сега комуникациите бяха по интернет.