Златният бряг [bg]

Беше на около трийсет, но можеше да мине и за четирийсетгодишна. Била разведена и напоследък живеела с някакъв мъж, който я биел. Работела като сервитьорка някъде, а майка й се грижела за децата й. Имала някои здравословни проблеми, би трябвало да мрази мъжете, но не е така, играела на лото и отказвала да приеме факта, че животът няма да стане по-добър от това, което е. Тя не каза нищо такова, всъщност изобщо нищо не каза. Но хората, които може да срещнете в „Ръждивият Клюз“, са като онези игри „попълни прилагателното“. Понякога си задаваш въпроса как е възможно една баснословно богата нация да създаде нисша класа от бели бедняци. Или може би това се получава просто защото някои хора се раждат неудачници, и дори през трихилядната година в някоя колония на Марс ще има един „Ръждив Клюз“, чийто клиенти ще са с развалени зъби, татуировки и кожени космически костюми, ще си разказват един на друг своите житейски истории и ще се оплакват от лошия шанс и от това, че хората ги прецакват. Чух две обувки да падат на пода.

— Страшно ме болят краката.

— И защо? — попитах аз.

— О, боже, цяла сутрин съм работила. Дори не отидох на църква.

— Къде работиш?

— В „Стардъст Дайнър“ в Глен Коув. Познаваш ли това място?

— Разбира се.

— Не съм те виждала там.

Няма и да ме видиш.

— Ще пиеш ли нещо?

— Разбира се. „Мимоза“. Мразя да пия преди шест. Но имам нужда от едно.

Направих знак на бармана.

— „Мимоза“.

Обърнах се към събеседничката си:

— Искаш ли говеждо друсано?

— Не, благодаря.

— Казвам се Джон.

— Сали.

— Не Сали Грейс, нали?

— Не, Сали Ан.

— Радвам се да се запознаем — казах аз.

„Мимозата“ й дойде и се чукнахме. Побъбрихме малко, преди тя да попита:

— Какво правиш в място като това?

— Мисля, че аз би трябвало да задам този въпрос.

Тя се разсмя.

— Не, напротив.

Бях поласкан от въпроса и вътрешното ми „аз“ примижа от удоволствие, знаейки, че всички в този бар са разбрали, че не принадлежа към тази среда, дори още преди да доловят акцента ми. Обратно, ако някой от тези хора тук отидеше в „Крийк“, дори облечен в туид, аз щях да му задам същия въпрос. Отвърнах на Сали:

— Разведен съм, самотен и търся любов все не където трябва.

Тя се изкикоти:

— Ти си луд.

— Клубовете ми са затворени днес, яхтата ми е на сух док, а бившата ми жена отведе децата в Акапулко. Оставаше ми да избера къде да отида — празненството на един дон на мафията, в дома на леля ми Корнелия или тук.

— И ти дойде тук?

— Ти не би ли стрила същото?

— Не. Аз бих отишла на празненството на дона на мафията.