Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]

18.

На другата сутрин напуснах стаята си точно преди шест. Когато слязох долу, Саяка спеше, но изскърцването на вратата я събуди.

— Извинявай — казах аз и се приближих до гишето. Касетофонът й тихо свиреше джаз. — Не исках да те будя.

— Няма нищо. Рано си станал.

— Имам да ходя на много места и да се срещам с разни хора.

Тя се вгледа в мен.

— И да решаваш проблеми.

Поклатих глава.

— Не е нищо сериозно. Почти приключвам.

— Както кажеш.

— Та… нали ще се видим довечера?

Саяка кимна и се усмихна малко унило. Зачудих се дали не се е разколебала. За малко да кажа нещо, което щеше да я избави от неловкото положение, обаче се уплаших да не го разбере неправилно и да си помисли, че всъщност аз съм се разколебал. Беше най-добре да оставя нещата както си бяха.

Закусих с тлъста риба тон и ориз на една сергия в Цакуджи до огромния рибен пазар със същото име, после се отправих към недалечния Накагин Тауър. Въпреки че бях подранил, Макгроу вече ме чакаше. Носеше фотоапарата си и предположих, че ако някой попита, е дошъл да снима небостъргача на бъдещето на ярката утринна светлина. Когато ме видя, резидентът кимна и се приближи.

— Браво — каза вместо поздрав. — Четох за случая в сутрешния вестник.

Не отговорих. Нямах нужда от неговите похвали. Знаех, че съм се справил добре. Макар също да усещах, че съм имал повече късмет, отколкото заслужавам.

— Ако снощи не ми се беше обадил и просто бях чул за това, щях да го помисля за съвпадение — продължи той.

— Ако ми бяхте казали, че е съвпадение и не ми дължите нищо, последиците нямаше да са много приятни.

Макгроу избърса челото си с носна кърпичка.

— Как го направи? Във вестника пише, че получил инфаркт в някаква обществена баня.

— И така може да е било.

— Направил си нещо и го е ударил ток, така ли?

— Как бих могъл да направя такова нещо?

— Точно това те питам.

— Какво ви интересува? Задачата е изпълнена. А сега ми дайте каквото ми дължите. Материалите за якудза.

— Само ти казвам, че ако ти се удават тези неща, можеш да изкарваш адски добри пари. Куриерството е празна работа. Знаеш ли колко са готови да платят някои хора, ако конкретни проблемни личности умрат от естествена смърт?

— Не искам да преживявам от такова нещо. Просто искам да остана жив. Хайде, къде са ми материалите, мама му стара?

Даже да се ядоса на изненадващата ми сприхавост и самоувереност, Макгроу не реагира. Само сви рамене и каза: