![Рейн-сан: Гробище за спомени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/8/rejn-san-grobishche-za-spomeni-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-508-3
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Гробище за спомени [bg]». Краткое содержание книги:
Стигнах до Угуисудани, както обикновено паркирах край метростанцията и продължих пеш до хотела. Когато влязох, Саяка вдигна глава и се усмихна. Не можех да не забележа изключителността на поведението й. Досега тя винаги изчакваше малко, след като чуеше отварянето на вратата, и чак тогава се откъсваше от учебниците си. Явно повече я интересуваше ученето, отколкото кой е дошъл за стая. И никога не се усмихваше, когато ме виждаше.
— Чудех се дали пак ще дойдеш тази вечер — каза тя, когато се приближих до гишето.
Усмихнах й се и аз.
— Това е моят втори дом.
— Нима? Е, снощи не беше.
— Да не си се безпокоила за мен?
Саяка драматично извъртя очи.
— Много си самонадеян.
Всъщност не се чувствах така, макар да се радвах, че проявява интерес към мен. Просто не исках да ме разпитва къде съм бил.
— Така или иначе, сега съм тук — заявих аз.
— Това сигурно означава, че още не си решил онзи проблем.
— Ами… още малко ми остава.
Тя впери очи в мен.
— Добре ли си?
Трябваше да отклоня въпроса. Ала не го направих.
— Какво искаш да кажеш?
— Не знам. Изглеждаш… различен. Уморен.
— Да, малко съм уморен.
Последва неловко мълчание.
— Значи… нощувка, така ли? — накрая попита Саяка.
— Да. Както обикновено.
Платих и взех ключа. Тъкмо се канех да се обърна, когато тя каза:
— В случай че сутринта не се видим, утре имам почивен ден. Е, вечер де.
— Така ли? — попитах импулсивно. — Искаш ли да излезем?
Саяка се засмя.
— Пак си самонадеян.
— Сериозно. Какво ще кажеш да вечеряме заедно?
Смехът й секна и тя ме погледна с прямота и откровеност, които едновременно ме трогнаха и уплашиха.
— Виж, аз се придвижвам доста трудно.
— Не ме интересува.
Тя кимна.
— Знам и не отричам, че това ми харесва. Но ако си мислиш, че имаш представа какво е да излезеш с мен, много се лъжеш.
Посрещнах възраженията й с известен ентусиазъм. Всички те бяха от практически характер, а за практическите проблеми винаги има решение, нали така?
— Защо не проверим? — предложих аз.
Саяка продължаваше да ме гледа в очите.
— Защото тази твоя проверка, Юн, може да ме постави в неловко положение.
Осъзнах, че не й е лесно да го каже. Тази нейна строга фасада, зад която се криеше… представляваше нещо като броня. И сега тя сваляше част от нея. Бях развълнуван, обнадежден. Изпитвах и странното усещане, че ми е оказана голяма чест, което ме правеше неин длъжник. Тя ми се доверяваше и аз трябваше да й докажа, че съм достоен за доверието й. Трябваше да съм достоен.
— Наистина смятам, че няма от какво да се срамуваш — казах. — Поне от мен.
Тя се усмихна.
— Много мило.
— Говоря сериозно.
— Знам. Благодаря.
Поклатих глава.
— Недей да ми благодариш. Просто ми позволи да те заведа на вечеря.
Саяка се засмя.
— Добре.
— Страхотно! Ще намеря нещо, което… на първия етаж. Нали разбираш, без стълбище. Какво обичаш да ядеш?
— Всичко.
— Суши?
— „Всичко“ означава и суши, да.
— Хубаво, ще намеря някое заведение. Къде живееш?
Тя поклати глава, сякаш изумена, че може да съм толкова тъп.
— Наблизо.
— А, ясно. Разбира се. Е, какво ще кажеш да се срещнем пред метростанцията? На северния вход? В седем?
Саяка кимна.
— Добре.
Не успях да се сдържа и се засмях щастливо. Тя пак извъртя очи и се върна към учебника си, отново вдигнала защитната си броня.
Само че аз бях надзърнал под нея. Мъничко.
Взех дълъг душ, толкова горещ, колкото можех да изтърпя, после се киснах в също толкова горещата вана, докато водата не започна да изстива. Това отпусна тялото ми, но умът ми не пожела да го последва. Вълнувах се от предстоящата вечеря със Саяка и се опитвах да се съсредоточа върху нея, да я използвам, за да „заглуша“ всичко друго. Обаче не успях. Не съвсем.