Игри за милиарди [bg]

— Добра техника. — Джак напълни чиниите със спагети, подаде едната на Ева и после я отведе до масата в трапезарията. Извади две бутилки вино — бяло и червено.

Ева отпи голяма глътка, погледна го в очите и каза:

— Искам да започна отначало.

— Първо хапни. Не са толкова лоши, колкото изглеждат, уверявам те.

— Искам да кажа, да започнем отначало, ти и аз.

— Знам какво искаше да кажеш.

— Ще признаеш, че се запознахме по особен начин… комплицирано беше.

— Така ли? — попита той и я накара да обясни.

— Бях на работа. От мен се искаше да те насърча да избереш нас, а не конкуренцията. Очевидно си го разбрал.

Джак се облегна на стола и отпи глътка вино.

— Продължавай.

— Понеже съм амбициозна млада служителка, приех.

— Срамота — каза Джак с усмивка. — Колко далече се очакваше да стигнеш?

— Нямаш този късмет, приятелю. Трябваше да осигурявам единствено приятна компания.

— Трябваше да им кажа, че сделката струва трийсет милиарда.

— Истината, Джак, е, че изобщо не си това, което очаквах.

— И какво очакваше?

— Студен, дистанциран, безскрупулен. Усмихната акула според досието. Убиец със счетоводна книга в ръка. Успя да кастрираш няколко от най-способните ни момчета от отдела по изкупуванията. Шефовете говореха само за теб.

— А защо мислиш, че съм нещо друго?

— Комплименти ли си просиш?

— От комплименти не боли.

Ева се усмихна и известно време си поигра с вилицата.

— Е, какво ще кажеш? Мога ли да получа нов старт?

След миг Джак попита:

— Как са спагетите?

Продължиха да разговарят, докато се хранеха, после гледаха филм, а в единайсет Ева го целуна по бузата, мушна визитка в ръката му, качи се на колата си и продължи към Ню Йорк.

Преди да тръгне, се разбраха Джак да й се обади следващия път, когато е във Вашингтон.