Шадоу стрийт 77 [bg]

Връхлетян от подозрението, че гласът идва от плесента — или каквото беше това, по дяволите, — Логан извади пистолета си. През всичките години като детектив в отдел „Убийства“ беше вадил пистолета си не повече от десетина пъти, а през шестте години в „Пендълтън“ той за пръв път излизаше от кобура. Мебелите изчезваха около него, стаите потъваха в разруха, а след това магически се възстановяваха. Тези странни събития не го караха да чувства непосредствена заплаха вероятно поради факта, че престъпниците, с които се беше сблъсквал през целия си живот, бяха лишени от въображение зверове, които разчитаха на насилие, за да решават проблемите си, и на него не му трябваше особена изобретателност да ги намери и да ги изправи пред правосъдието. Въпреки че въображението му може и да беше изгубило от богатството си, оставаше си достатъчно развито и сега му се отплащаше с безпокойство.

Гласът без тяло, плътен, но шептящ, изведнъж се превърна в хор от гласове, всеки от които изричаше нещо различно от останалите, всички звучаха като тихо мърморене, невъзможно за превод, но бяха по-напрегнати от преди. Те като че не приказваха на Логан, а на някого другиго, сякаш заговорничеха. Лъчът на фенерчето се местеше насам-натам и той беше сигурен, че ако може да види долната част на шапчиците на гъбите, нишките им ще трептят като гласни струни.

Беше се извърнал от плесента, когато му се стори, че някой му говори от вратата зад гърба му; не беше склонен да се обръща отново с гръб към гадостта. С пистолет в дясната ръка и фенер в лявата, той започна да се отдалечава от гротескното образувание и вратата зад него се затръшна.

Част от съзнанието му спореше, че това е сън, халюцинация, че ако се събуди или се стегне, може да накара всичко това да спре или да избледнее, както беше станало в главната спалня. Никога досега обаче не беше халюцинирал и нямаше случай сънищата му да са били така дразнещо живи. Веднъж беше чел, че ако сънуваш, че си умрял, наистина си умрял, никога не се събуждаш. Тази теория му се струваше логична, но нямаше желание да я пробва.

Логан остави фенера върху мърлявата тоалетка до напуканата и осеяна с петна мивка. Без да смее да отклони поглед от многогласната колония, с насочен пистолет, той се протегна на сляпо към топката на вратата, хвана я, но откри, че не се завърта. Опипа бутона за заключване. Не беше натиснат. Вратите на баните не се заключваха от външната страна и въпреки това тази не помръдваше никак, беше като закована за касата.

Жълтият светещ диск на тавана, който го нямаше при първото претърсване на помещението, помръкна още и още. Логан грабна фенера си от тоалетката.