Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 84
Перейти на страницу:

24.

- Надяваме се, че имаш добри новини за мен? - пропя капризен женски глас в слушалката.

- Определено - съгласи се той. - Тъкмо се канех да ти се обадя: поканата е приета.

- Значи кралицата ще дойде! - извика въодушевено тя.

- Трябва да бъдем много дискретни - побърза да я охлади той. - Такова е изискването. Информацията не бива да изтича преждевременно, иначе работата отива по дяволите.

- Но аз вече съм казала, че тя ще присъства! - в гласа й се прокраднаха тревожни нотки. - Не официално, но така, между другото…

- Не е трябвало - безсърдечно отбеляза той. - После да, но не и преди.

- Не разбирам, защо е тази потайност?! - нацупи се тя.

- Това е неформален ангажимент - рече той.

- Какво значи „неформален“? - трепна подозрително гласът й. - Звучи несериозно.

- Имах предвид личен - бързо се поправи той и добави в духа на Зиблинг: - Личните ангажименти са по- важни от формалните.

- Така ли?!

- Да, много по-важни! - потвърди Варадин.

- Ще трябва да го обясним някак на журналистите - рече загрижено тя.

- Дай да не впрягаме каруцата преди коня!

- Нали всичко беше окей? - сети се тя и добави разочаровано: - Пък сега да не слагаме олиото…

- Казах да не впрягаме…

- Виж какво - прекъсна го тя, - писна ми! Идвам след две седмици и ако всичко не бъде наред, мислете му!

- Естествено, че ще бъде наред - увери я той.

Сигналът остана да бръмчи в ухото му близо минута.

После пък започна да звъни вътрешният телефон.

Обаждаше се радистът.

От София беше пристигнало шифровано съобщение.

Шифрограмите не можеха да се изнасят извън пределите на секретния сектор и той беше принуден да ходи лично дотам, за да ги чете. Този момент особено го дразнеше, защото всеки път долавяше скритото тържество на радиста - това беше часът на неговата сила.

Варадин се качи на горния етаж, набра кода на електронната ключалка, изчака я да щракне и бутна металната врата. Лъхна го остра антисептична миризма. Секретността вървеше с хигиената.

Радистът го посрещна в коридора и му връчи декодираната шифрограма, отпечатана с неравен шрифт, съставен само от главни букви. Варадин се настани в една малка кабинка, предназначена за четене и писане на поверителна информация. В тази най-вътрешна част от сектора нямаше дори прозорци и вонята на дезинфекционни препарати се усещаше още по-силно. Беше забелязал, че повечето помещения, свързани със секретни дейности, миришат по сходен начин - като лаборатории. Дългата неонова лампа на тавана издаваше монотонен звук, напомнящ жуженето на преяла пчела. В кабинката светеше мощна крушка от 100 вата и нагряваше въздуха като в инкубатор. Той започна да чете:

СТРОГО СЕКРЕТНО!!!

ВЪВ ВРЪЗКА С ПРЕДСТОЯЩОТО ГОСТУВАНЕ НА ЕКСПОЗИЦИЯТА „ХИГИЕНАТА ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ“ ВИ УВЕДОМЯВАМЕ, ЧЕ СЪЩАТА НЕ Е СЪГЛАСУВАНА С КУЛТУРНИЯ ОТДЕЛ НА ВЕДОМСТВОТО, НИТО С МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА, А СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПО ИНИЦИАТИВА НА МЕСТЕН КОМИТЕТ СЪС СЕДАЛИЩЕ ГРАД ПРОВАДИЯ. ОФИЦИАЛНОТО ЕВРОПЕЙСКО СТАНОВИЩЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС Е ОТРАЗЕНО В „ЕНЦИКЛОПЕДИЯ БРИТАНИКА“, КЪДЕТО Е ЗАПИСАНО, ЧЕ ПЪРВИЯТ ВОДЕН КЛОЗЕТ Е ИЗОБРЕТЕН ПРЕЗ 1596 Г. ОТ СЪР ДЖОН ХАРИНГТЪН ПО ВРЕМЕТО НА КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ I. СОНДАЖИТЕ СРЕД ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ КРЪГОВЕ НАПОСЛЕДЪК СОЧАТ, ЧЕ ВЪПРОСНОТО ОТКРИТИЕ СЕ СМЯТА ЗА ОСНОВОПОЛАГАЩ ЕЛЕМЕНТ НА БРИТАНСКАТА КУЛТУРНА ИДЕНТИЧНОСТ, А В ЕДИН ПО-ШИРОК АСПЕКТ - И НА ЕВРОПЕЙСКАТА ТАКАВА. РАЗКОЛЕБАВАНЕТО НА ПОДОБНА ЦИВИЛИЗАЦИ- ОННА НОРМА, УТВЪРДЕНА В СЪЗНАНИЕТО НА ЦЕЛИ ПОКОЛЕНИЯ ЕВРОПЕЙЦИ, В ТОЗИ МОМЕНТ НЯМА ДА ДОПРИНЕСЕ СЪЩЕСТВЕНО ЗА ИНТЕГРАЦИЯТА НА СТРАНАТА НИ В ЕВРОПА, А ПО-СКОРО ЩЕ ПРЕДИЗВИКА НЕГАТИВНА ОТВЕТНА РЕАКЦИЯ. ПРЕПОРЪЧВАМЕ НА ПОСОЛСТВОТО ДА СЕ ДИСТАНЦИРА ОТ ПРЕДСТОЯЩАТА ИНИЦИАТИВА И ДА СВЕДЕ КОНТАКТИТЕ СИ С ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ ЕДИНСТВЕНО НА НЕОФИЦИАЛНО РАВНИЩЕ.

Г. ДИРЕКОВ

Н-К УПРАВЛЕНИЕ КООРДИНАЦИЯ И АНАЛИЗ

Варадин се почеса замислено по врата. Значи още имаше будни умове в това министерство, които не изпускаха от очи националния интерес. Трябва да беше някой пъргав и съвестен чиновник, който драпа да се измъкне навън. Този трепет му беше добре познат. Самият той беше драпал като луд да се измъкне от безутешния си кабинет в министерството и знаеше, че каузата си струва борбата и унижението до последната капка. Беше познал и сладката умора от победата, когато мандатчето вече спи в джоба ти, скътано до билета и паспорта. Тогава изведнъж престава да ти пука, отпускаш се и започваш да го местиш - от единия в другия крачол - цели три години. Заслужил си го, мамка му! Докато кацнеш отново в прашния софийски кабинет, прикован към мизерната си заплата. Ваканцията е свършила! И всичко започва отначало: активизираш се, мобилизираш цялата натрупана през мандата енергия и хукваш нагоре-надолу по етажите като бесен; възстановяваш старите си връзки, търсиш нови могъщи покровители, висиш пред кабинетите им с часове, хленчиш, пълзиш, слухтиш с една-единствена цел — да им писне от тебе и пак да те прогонят зад граница. Колкото по-далеч, толкова по-добре!

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)