Любов на колела [bg]
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:
— Хайде сега, не бъди скромна. — Рок я прегърна с едната си ръка през врата, а с кокалчетата на другата я потърка по главата, докато тя не се обърна да го погледне. — Тя се справи страхотно, Шефе. През цялото време се придържа към сценария и дори не й трепна окото, въпреки доста провокативните въпроси на Саманта Тейт, бих добавил. Все пак бихме могли да направим от нашата малка Бунтарка достоен член на екипа.
— Рок — рече предупредително Франк, лявото му око потрепваше, — не съм в настроение да разисквам това с теб точно сега.
— Не си? — Рок изигра доста убедително ролята на съкрушен. — И това, след като се будя нощ след нощ, изпълнен с копнеж да видя твоята момчешка мутра, за да можем да продължим дискусията? Е, и това ако не е неблагодарност…
Рок се прокашля, Франк изръмжа, а Беки направи втора отметка в невидимия списък на остроумията, който обичаше да води в главата си.
— Господа, не че не ми липсваха вашите колоритни остроумия, но аз изпитвам отчаяна нужда от една черешова Дум-Дум. — Беше изчерпала цялото количество близалки по време на трансатлантическия полет и кръвната й захар трябва да бе паднала близо до критичното ниво. — И от дълъг, горещ душ. — Измуши се изпод ръката на Рок, след което застана пред брат си, повдигна се на пръсти и положи целувка на бузата му. — Благодаря ти, че дойде да ме спасиш — прошепна тя, стискайки го за рамото и го дари със същата усмивка, с която го бе възнаградила в деня, когато бе пребил лъжливото копеле Къртис Мичъл, защото бе разказал на цялото училище, че е правила секс с него на задната седалка на пикапа му.
— О, сестричке моя — Били се ухили, — всъщност имах ли друг избор?
Не, вероятно не. Бяха се спасявали взаимно по един или друг начин през целия си живот.
Прегърна го силно, а той я целуна по челото, преди тя да пристъпи към Ейнджъл.
— Ние почти не се познаваме и все пак ти рискува живота си, за да спасиш моя. Никога няма да мога да ти благодаря достатъчно. — Тя взе едната от ръцете му и я стисна между двете си длани.
— Както вече ти казах на самолетоносача, ти си ми приятел. Аристотел е казал: Противоотровата за хиляда врагове е един добър приятел. Ще го направя отново по всяко време.
Премигвайки от внезапно бликналите сълзи, Беки се отдаде на импулса си, протегна се и го целуна по брадясалата буза, преди да се обърне към Франк. Насили се да не трепне, когато срещна напрегнатия му поглед. Прочисти гърлото си, след което зашепна:
— Съжалявам, че ти причиних такива проблеми. Благодаря ти, че дойде да ме спасиш.
Един мускул на челюстта му заигра, но той успя да кимне кратко.
— Аз, ъ-ъ, аз трябва да говоря с теб, след като изляза от банята — каза тя, като се въздържа от желанието си да наведе глава и да застърже с крака пода. Вместо това се застави да задържи погледа му, с надеждата, че той ще види разкаянието в очите й.
Още едно рязко кимване беше отговорът, който получи.
Добре. Значи, очевидно той бе прехапал езика си, за да не започне да я мъмри, което тя напълно заслужаваше.
Чувстваше се жалка заради ролята, която бе изиграла в цялата онази сцена в лазарета на Патън, но… Боже, най-малкото, което той можеше да направи, бе да каже нещо, така че тя да знае колко пълзене ще е необходимо. Тъй като в момента всичко, което можеше да измисли бе: „Ъ-ъ, съжалявам, че бях готова да те изнасиля, драги“. И независимо от това колко пъти превъртя това изречение в главата си, то просто не звучеше съвсем правилно.
Глава 9
Франк стоеше пред яркочервената врата на възстановената къща от кафяв пясъчник на улица Северна Седжуик, без да изпитва спокойствието, което обикновено чувстваше тук.
Но Бог му бе свидетел, че не можеше да остане в комплекса…
Когато Беки каза, че иска да говори с него, след като си вземе душ, единствената дума, която регистрира мозъкът му, беше „душ“ и пред очите му се зареди бърза поредица от еротични образи. И всички те включваха великолепните й голи, сладки гърди, щръкнали нагоре, когато тя повдига тънките ръце над главата си, за да изстиска водата от дългата си коса. Представата за топлите, блестящи капчици, плъзгащи се по стегнатия й корем и гладките й бедра беше толкова ясна, че устата му се напълни със слюнки, като на едно от проклетите кучета на Павлов, а той знаеше, че е прекалено изтощен, за да устои на изкушението, което тя олицетворяваше.
Така че се поддаде на страха си и избяга тук.