Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Тя придърпваше лицето му към нейното, така че той я целуна по устата.
— Бедничките. — Тя дишаше тежко, не от конкретно усещане, а от цялата каша от чувства, разбъркана в душата й като коктейл. — Бедничките. Обучени да управляват империя, обучени да са на гребена на вълната. Няма го вече. Нищо не остана. Сбогом, свят. Ти си последният, Джордж, ти и Бил. Донякъде и гадният Пърси. — Той знаеше, че ще свърши така, но не очакваше да е толкова зле. Всяка Коледа приказваше същото на малките пиянски събирания по ъглите в Цирка. — Не си чувал за Милпондс, нали? — попита тя.
— Какво е Милпондс?
— Там живее брат ми. Великолепна паладианска16 къща, прекрасен парк, близо до Нюбъри. Един ден оттам мина пътят. Прас, тряс, магистрала. Целият имот изчезна, а аз съм израснала там, нали разбираш? Нали не са продали Сарат? Не бих се изненадала.
— Със сигурност не са.
Много му се искаше да се освободи от нея, но тя се беше вкопчила още по-здраво в него и той усещаше как сърцето й бие до неговото.
— Ако е нещо лошо, не се връщай. Обещаваш ли? Твърде стар леопард съм, че да си сменям петната17. Искам да ви запомня такива, каквито бяхте. Най-прекрасните момчета.
Не му се искаше да я оставя в тъмното да се лута сред дърветата, затова я изпрати до половината път до къщата, като никой от двамата не промълви и дума. Когато излезе на улицата, той я чу да си тананика толкова силно, че звучеше като вик. Но това беше нищо в сравнение с бурята, която бушуваше в него в този момент, с потоците от тревога, гняв и отвращение, предизвикани от нощната му разходка на сляпо, в края на която само един господ знаеше кого ще намери.
Той взе влака до Слау, където го чакаше Мендъл с кола под наем. Докато караха бавно към оранжевото зарево на града, Смайли слушаше обобщението на проучванията, извършени от Питър Гуилъм. В дневника на дежурните служители нямало нищо за десети и единайсети април през нощта, обясни Мендъл. Страниците били изрязани с бръснарско ножче. Липсвали също така записите на портиерите, както и информация за получените съобщения.
— Питър смята, че са го направили неотдавна. На следващата страница има бележка: „Всички запитвания — към началника на Лондонското управление“. С почерка на Естерхази, от петък.
— Миналият петък ли? — попита Смайли, обръщайки се толкова бързо, че коланът му изскърца. — Това е денят, в който Тар е пристигнал в Англия.
— Така твърди Питър — отговори Мендъл невъзмутимо.
Накрая, по отношение на Лапин, известен още като Ивлов, и културния аташе Алексей Александрович Поляков, и двамата от съветското посолство в Лондон, в докладите на съгледвачите на Естерхази нямало и следа от съмнителна дейност. И двамата били разследвани, и двамата били поставени в категория „Персил“ — възможно най-чистата категория. Миналата година върнали Лапин в Москва.
В една чанта Мендъл носеше снимките на Гуилъм, резултат от набега му в Брикстън, проявени и увеличени на цяла страница. Смайли слезе недалеч от гара „Падингтън“ и Мендъл му подаде чантата през отворената врата.
— Сигурен ли си, че не искаш да те изпратя? — попита Мендъл.
— Благодаря ти. Само на стотина ярда съм от тук.
— Имаш късмет, че денонощието има двайсет и четири часа.
— Да, така е.
— Някои вече спят.
— Лека нощ.
Мендъл не пускаше чантата.
— Май открих училището — каза той. — Казва се Търсгуд, близо до Тонтън. Първо е бил по заместване половин семестър в Бъркшър, след това явно е отпрашил към Съмърсет. Чух, че си е взел каравана. Искаш ли да го проверя?
— Как ще го направиш?
— Ще почукам на вратата. Ще му продам една прахосмукачка, ще се запознаем…
— Извинявай — каза Смайли, внезапно притеснен. — Започнал съм да се боя от сенки. Съжалявам, това беше грубо от моя страна.
— Младият Гуилъм също се бои от сенки — каза твърдо Мендъл. — Твърди, че го гледали странно. Ставало нещо и всички били вътре. Казах му да пийне нещо по-силно.
— Да — рече Смайли, след като помисли още малко. — Да, това трябва да направим. Джим е професионалист — обясни той. — Агент от старата школа. Много е добър, каквото и да са му сторили.
Камила се прибра късно. Гуилъм знаеше, че урокът й по флейта със Санд свършва в девет, но тя се появи чак в единайсет и той се държеше навъсено, просто не можеше да се сдържи. Сега тя лежеше в леглото с разпиляна по възглавницата посребрена коса и го гледаше как стои до тъмния прозорец, взирайки се в площада.
16
Архитектурен стил, добил популярност в Англия през XVII и XVIII век, наречен на италианския архитект Андреа Паладио (1508–1580). — Б.пр.
17
„Може ли етиопец да промени кожата си, и леопард — петната си?“ (Книга на пророк Йеремия, 13:23). — Б.пр.