Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Вторият дракон се бе промъкнал до тях, докато се бяха занимавали с другия. Грифонът се опита да се измъкне с пикиране. Смелият звяр почти успя, но острите нокти се забиха в дясното му крило. Лъвоподобното животно изрева агонизиращо и отчаяно опита да се задържи във въздуха. Ронин погледна нагоре и видя зейналата паст на дракона. Гигантското чудовище се канеше да ги погълне цели.
Иззад дракона изникна втори грифон. Дънкан и неговият спътник. Паладинът бе заел доста странна поза и май се мъчеше да накара джуджето да направи нещо. Ронин нямаше представа какво е намислил рицарят. Знаеше само, че драконът ще се стовари върху него и Молок, преди да успее да изрече някоя подходяща магия.
Дънкан Сентур скочи.
— Богове и демони! — извика Молок, защото както никога досега дивото джудже бе поразено от смелостта и лудостта на друго същество.
Със закъснение Ронин осъзна какво иска да направи рицарят. С едно движение, при което всеки друг би продължил да пада към смъртта си, сръчният воин се приземи с удивителна точност върху врата на дракона. Той обгърна с ръце дебелата шия и се намести върху нея още преди звярът и неговият ездач да са осъзнали какво се е случило.
Оркът вдигна своята брадва и се опита да я забоде в гърба на лорд Сентур, но на косъм не улучи. Дънкан му хвърли един поглед, след което сякаш забрави за дивия си противник. Вместо това започна да се придвижва напред, избягвайки неуспешните опити на дракона да го захапе.
— Той трябва да е луд! — извика Ронин.
— Не, магьоснико — той е воин.
Ронин не разбра пълния с уважение тон на джуджето, докато не видя Дънкан, увил крака и едната си ръка около врата на влечугото, да вади блестящия си меч. Зад паладина оркът бавно пълзеше напред, а очите му горяха със смъртоносен червен пламък.
— Трябва да направим нещо! Приближи ме до тях! — настоя Ронин.
— Твърде късно е, човеко! Личи си, че ще бъдат създадени нови епични песни…
Драконът не се опита да събори Дънкан безспорно, защото не искаше да причини същото и на ездача си. Оркът се движеше с доста по-голяма увереност от рицаря и бързо се приближаваше към точката, от която можеше да нанесе удар.
Дънкан бе почти върху тила на звяра. Той вдигна дългия си меч нагоре, с ясното намерение да го забоде в основата на черепа, откъдето започваше гръбначният стълб. Оркът замахна първи. Брадвата се заби в гърба на лорд Сентур, разсичайки леката ризница от метални брънки, която той бе предпочел за това пътуване. Дънкан не извика, но падна напред и едва в последния момент удържа меча в ръката си. Рицарят успя да го притисне към тила на дракона, но силите му видимо започваха да го напускат.
Оркът отново вдигна брадвата си. Ронин произнесе първата магия, която му дойде наум.
Светлина, по-ярка от слънцето, избухна пред очите на орка. Той падна назад с вик на изумление, като изтърва брадвата и се пусна от седлото, за което се държеше. Воинът отчаяно заразмахва ръце, без да успее да се хване за нещо, и падна от врата на дракона с писък на уста.
Магьосникът незабавно премести тревожния си поглед към паладина, който му отвърна с нещо, което Ронин едва не прие за смесица от благодарност и уважение. Червеното петно по гърба му се увеличаваше, но Дънкан все пак успя да се изправи и вдигна дръжката на меча колкото можеше по-високо.
Драконът най-накрая осъзна, че няма нужда повече да стои неподвижен и започна да се накланя. Лорд Дънкан Сентур забоде меча си дълбоко в меката област между врата и черепа и половината от острието потъна в левиатана. Червеният звяр започна да се гърчи неконтролируемо. Кръв изби от раната — толкова гореща, че опари паладина. Той се подхлъзна назад, изгуби равновесие…
— Към него, по дяволите! — настоя Ронин. — Към него!
Джуджето се подчини, но Ронин знаеше, че няма да стигнат навреме. Той видя, че отстрани се приближава друг грифон. Фалстад и Верееса. Въпреки че ездитното му животно вече имаше предостатъчен товар, водачът на ятото се надяваше да успее да спаси паладина. За момент изглеждаше, че ще успеят. Грифонът на Фалстад се доближи до люшкащия се воин. Дънкан погледна нагоре, първо, към Ронин, после, към Фалстад и Верееса.
Той поклати глава… и се наведе рязко напред, падайки от пищящия дракон.
— Не! — Ронин протегна ръка към отдалечаващата се фигура. Той знаеше, че лорд Сентур вече е мъртъв, че само тялото му пада, но тази гледка разбуди наново всички лоши спомени от предишната мисия на магьосника. Страхът му се бе оказал основателен — той вече бе успял да изгуби един от хората с него, въпреки че Дънкан бе тръгнал на своя глава.