Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Напълно безпомощен да стори каквото и да е, червеният гигант започна да драска с нокът по планинския връх. Огромни скални късове, които в очите на дракона бяха просто камъчета, се свлякоха в долината долу. Това обаче му послужи за разсейване само за около час. По-напрегнат от всякога, Кориалстраз започна да оглежда тъмното небе, чудейки се дали не е безопасно да полети поне за няколко минути.
Сред планините отекна силен рев.
Отхвърляйки нетърпението си на мига, драконът застана нащрек, спусна се от мястото, където бе кацнал, и се снижи до едната страна на върха. После погледна нагоре, търсейки източника на звука.
Над него се понесе тъмна форма. Малък черен дракон. Скоростта, с която се движеше, показваше, че е страж.
Кориалстраз изсъска тихо. Ако другият просто летеше нанякъде, нямаше да има повод за притеснение. Но щом черният оглеждаше тази конкретна местност, това означаваше опасност за плана.
Червеният обаче не можеше да реши дали трябва да остане скрит, или да се изправи срещу пазача. Ако стражът не беше забелязал другите, атаката можеше да се окаже фатална грешка. Черният дракон щеше да избяга и да предупреди господаря си. Ако обаче Кориалстраз го оставеше да се рее свободно, левиатанът можеше пак да открие Крас и останалите на връщане.
Консортът на Алекстраза стискаше здраво скалата, докато се опитваше бързо да стигне до правилното решение. Ако черният се отдалечеше твърде много, можеше и да не успее да го настигне…
Планината под него поддаде.
Хванат неподготвен, Кориалстраз падна от върха, преди цялата скала да се срути. Драконът инстинктивно разпери криле и се задържа във въздуха. Удариха го само няколко парчета от срутването, което неволно бе предизвикал. Той разтърси глава, опитвайки да прочисти мислите си.
Ревът, донесен от вятъра, беше единственото предупреждение, преди черният да го удари в гръб.
Макар и да бе малко по-малък, нападателят на Кориалстраз атакува с истинска ярост. Червеният полетя към назъбената земя с бясна скорост. Лявото му крило се отърка болезнено в скалите.
Кориалстраз успя да протегне едната си предна лапа към друг връх и ноктите му потънаха надълбоко в камъка. Инерцията му предизвика ново срутване, но падането му се забави достатъчно, за да успее да осмисли ситуацията. Червеният дракон се обърна на една страна, изненадвайки черния достатъчно, за да се отскубне от хватката му.
Щом отърси другия дракон от себе си, Кориалстраз възстанови равновесието си. Опита се отново да се изправи, но противникът му все още бе впил един чифт нокти в гърба му. Допълнителната тежест направи усилието ужасно голямо, но червеният не се предаваше.
Махайки колкото се може по-силно с криле, той се изви насред полет. Използвайки опашката си, отхвърли врага си към най-близкия връх.
Черният се блъсна силно, предизвиквайки порой от камъни. Ноктите му най-сетне се отскубнаха, но не и преди да откъснат няколко люспи. Кориалстраз изрева. Усети как по крака му потича кръв.
За момент и двата гиганта забравиха за битката, докато се опитваха да се съвземат от нараняванията си. После врагът на Кориалстраз се хвърли към врата му. По-едрият дракон вдигна крило навреме и отблъсна черния.
Ударът отне и последните остатъци от воля за битка, останали у слугата на Нелтарион. С един последен предизвикателен рев черният левиатан се отдръпна надалеч от Кориалстраз.
— Не!
Сега, когато битката вече беше факт, той не смееш да остави другия дракон да избяга. Стражът щеше да предупреди господаря си, който от своя страна веднага щеше да заподозре, че не само един червен дракон се спотайва наоколо.
Черният бе по-малък и съответно невероятно бърз, но пък Кориалстраз бе по-умен и хитър. Когато съперникът му се скри зад един връх, червеният дракон пое по различен маршрут. Бе прекарал достатъчно време в съзерцание на пейзажа, докато чакаше, за да знае къде водят различните проходи между планините.
Той се понесе сред върховете. Право пред него лявата страна на едно разклонение му предлагаше изкушаващ пряк път, но Кориалстраз знаеше, че именно дясната ще го отведе към плячката му.