![За честта на Вор [Shards of Honor - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/1/6/5/za-chestta-na-vor-shards-of-honor-bg-download.jpg)
За честта на Вор [Shards of Honor - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #3
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-000-4
- Переводчик: Николай Василев
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «За честта на Вор [Shards of Honor - bg]». Краткое содержание книги:
Предаден и изложен на смъртна опасност, Воркосиган среща жената, способна да го разбере и подкрепи, когато трябва да вземе най-важното решение в своя живот.
— Да видим поне кой ни пипна — промърмори тя. Пръстите й затичаха по клавишите. Вдигна глава към екраните на външните монитори и натисна червения бутон, който активизираше паметта на компютъра.
— Каква е тази навалица, по дяволите? — нервно попита бордният инженер, изправил се неусетно зад гърба й.
— Два бойни кораба и една куриерска совалка — информира го тя. — По всичко личи, че противникът има леко числено превъзходство…
— И на това ако му казвате „леко“! — въздъхна с отчаяние инженерът.
Репродукторът пропука и в кабината се разнесе силен мъжки глас. Корделия бързо завъртя копчето за звука.
— …и ако не се предадете незабавно, ще бъдете унищожени!
— Тук спасителна совалка А5А — отвърна с внимателно модулиран глас Корделия. — Говори командор Корделия Нейсмит от Експедиционния корпус на Бета. На борда нямаме никакви оръжия.
От репродуктора долетя едно изненадано „А“, после гласът гневно промърмори:
— Пак жена, да я вземат мътните! Кога ще поумнеете, за Бога?
До слуха им долетя неясен шепот, после гласът отново се появи, сух и официален:
— Ще бъдете взети на буксир. Стреляме при първата подозрителна маневра от ваша страна. Ясно ли е?
— Прието — отвърна Корделия. — Предаваме се.
Парнел гневно поклати глава. Тя изключи връзката и въпросително го погледна.
— Мисля, че трябва да опитаме нещо — възропта пилотът.
— В никакъв случай! Тези типове са параноици по рождение. Познавах един от най-свестните сред тях, но и той не можеше да стои в стая със затворена врата. Твърдеше, че трябва да знае какво се крие зад нея… Затова е най-добре да им повярваме. Кажат ли, че ще стрелят, значи наистина ще стрелят!
Парнел размени мълчалив поглед с бордния инженер.
— Хайде, Нел, кажи й! — настоятелно кимна той.
Парнел си прочисти гърлото, езикът му пробяга по изпръхналите устни.
— Капитане… — започна. — Искаме да ви уверим, че ако… хм… решите да взривите совалката, ние няма да имаме нищо против… Никой от нас не се блазни от перспективата да стане пленник на Бараяр.
— Много смело от ваша страна — изненадано примигна Корделия. — Но жестът е напълно излишен. Нека не се самозаблуждаваме. Всички ние бяхме избрани за тази мисия заради пълното си невежество, а не заради някакви качества. Можем само да предполагаме какво е превозвал онзи конвой, никой от нас не разполага с технически данни. Затова смятам, че единственият ни шанс да оцелеем, се крие в привидното покорство пред врага…
— Нямах предвид издаването на някакви тайни, госпожо — погледна я главният пилот. — Мислех си за отвратителните им порядки…
В кабината се възцари тежко мълчание. Корделия въздъхна и тръсна глава да прогони мрачните си мисли.
— Всичко ще бъде наред — промърмори тя. — Слуховете за техните навици са доста преувеличени… На практика и сред тях се намират достойни хора… — Особено един, добави мислено тя. Но шансовете й да го открие в тази бъркотия бяха нищожни. Разбира се, при положение, че все още е жив… Но дори да го открия, какво от това? — безмълвно се запита Корделия. Как бих могла да го предпазя от смъртоносните подаръци, които нося направо от преизподнята, като едновременно с това не изневеря на воинския си дълг? Не, положението наистина е без изход. Питай душата си и ще се увериш в това…
Парнел внимателно я наблюдаваше.
— Сигурна ли сте?
В гласа му се долови открито недоверие.
— Никога през живота си не съм убивала — заяви тя и в гласа й се прокрадна ожесточение: — За Бога, не ме карайте да започвам със своите хора!
Парнел прие думите й с леко свиване на рамене, но напрежението видимо го напусна.
— Освен това все още имам за какво да живея! — добави с нотка на извинение тя. — Тази война няма да продължава до безкрайност!
— Някой у дома? — погледна я със симпатия пилотът. Корделия поруменя и обърна глава към светещите екрани. — Или може би някъде там? — Главата му леко кимна към безкрайните простори на космоса.
— Някъде там — неохотно призна тя. — Но един Бог знае точно къде…
— Лошо — въздъхна Парнел, погледа профила й в продължение на няколко секунди, после окуражително добави: — Но вие сте права. Рано или късно добрите момчета ще прочистят небето от тези копелета…
Корделия уморено разтърка слепоочията си. Пред очите й изведнъж се появи ужасно видение: огромен боен кораб се разцепва и изсипва живото си съдържание в студения вакуум на космоса. Хората се вкаменяват, обречени да останат векове в ледената пустиня. Дали някой би разпознал чертите им? — запита се тя. После завъртя стола си — знак, че разговорът й с Парнел е приключен.