Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Хванахте ли ги, тате? — напрегнато попита Бил. — Онези, дето са измагьосали знака?
— Не — отвърна господин Уизли. — Намерихме домашния дух на Барти Крауч с пръчката на Хари в ръка, но така и не разбрахме кой всъщност е измагьосал знака.
— Какво? — в един глас извикаха Бил, Чарли и Джордж.
— Пръчката на Хари? — смая се Фред.
— Домашния дух на господин Крауч? — продума Пърси, сякаш бе поразен от гръмотевица.
С помощта на Хари, Рон и Хърмаяни господин Уизли обясни какво се бе случило в гората. Като завършиха разказа, Пърси се напери възмутено:
— Е, господин Крауч е в правото си да се отърве от такъв домашен дух! — каза той. — Да избяга, след като ясно й е наредил да не го прави!… Да го изложи пред цялото министерство!… Какъв срам, ако я бяха завели в Отдела за регистриране и контрол…
— Уинки не е направила нищо… Просто се е оказала на лошо място в лош момент! — озъби му се Хърмаяни и той се сепна.
Досега тя винаги се бе държала добре с Пърси… всъщност доста по-добре от всички останали.
— Виж, Хърмаяни, магьосник от ранга на господин Крауч не може да има домашен дух, който вилнее с магическа пръчка! — надуто отвърна Пърси, който явно се беше опомнил.
— Тя не е вилняла! — извика Хърмаяни. — Само я е вдигнала от земята!
— Слушайте, може ли все пак някой да обясни що за череп е това? — нетърпеливо се намеси Рон. — Той никого не нарани… Какво толкова е станало?
— Казах ти, това е знакът на Ти-знаеш-кой, Рон — изпревари всички Хърмаяни. — Четох за него във „Възход и падение на Черните изкуства“.
— И не се е появявал от тринайсет години — тихичко добави господин Уизли. — Естествено, хората изпаднаха в паника… все едно че видяха как Вие-знаете-кой се завръща.
— Не разбирам — смръщи се Рон. — Искам да кажа… все пак е само фигура в небето…
— Рон, Ти-знаеш-кой и поддръжниците му изписваха Черния знак на небето, когато убиваха — продължи господин Уизли. — Той вдъхваше такъв ужас… не би могъл да си представиш, много си млад още. Помисли си само — прибираш се у дома, а Черния знак се носи над къщата ти и вече знаеш какво ще откриеш вътре… — потрепери господин Уизли. — Най-лошият страх… най-лошият от всички…
За миг настъпи тишина.
Бил свали чаршафа от рамото си да погледне раната и каза:
— Е, не ни беше от полза тази нощ, който и да го е измагьосал. Веднага щом го видяха, смъртожадните се разбягаха. Магипортираха се, преди да успеем да се доближим и да свалим маската на някого. Но успяхме да уловим семейство Робъртс точно преди да паднат на земята. Вече пренастройват паметта им.
— Смъртожадни ли? — попита Хари. — Кои са те?
— Така поддръжниците на Ти-знаеш-кой наричат самите себе си — обясни Бил. — Мисля, че тази нощ видяхме колко от тях са останали извън стените на Азкабан.
— Няма как да докажем, че са били точно те, Бил — каза господин Уизли. — Въпреки че най-вероятно е така — добави той унило.
— Да, бас ловя! — изведнъж се обади Рон. — Тате, ние срещнахме Драко Малфой в гората и той почти се издаде, че баща му е при онези откачалки с маските. А всички знаем, че семейство Малфой са били замесени с Вие-знаете-кой.
— Но какво целят поддръжниците на Волдемор… — започна Хари и останалите потръпнаха. Като повечето магьосници, всички от семейство Уизли избягваха да споменават това име. — Извинете! — бързо се поправи Хари. — Какво ли целят последователите на Вие-знаете-кой, като вдигат мъгъли във въздуха? Имам предвид — какъв е смисълът?
— Смисълът ли? — насила се засмя господин Уизли. — Хари, те го смятат за забавно. Половината от убийствата на мъгъли по времето на Ти-знаеш-кой бяха извършени за развлечение. Предполагам, че тази вечер са подпийнали и не са устояли на изкушението да ни напомнят, че много от тях са все още на свобода. Хубаво сборище са си устроили отново — завърши с отвращение той.
— Но ако това са били смъртожадните, защо са се магипортирали, като са видели Черния знак? — попита Рон. — Те би трябвало да се радват, че го виждат, нали така?
— Размърдай си мозъка, Рон! — отвърна Бил. — Ако това наистина са били смъртожадни, те навремето са направили всичко възможно да се спасят от Азкабан, когато Вие-знаете-кой е изгубил властта си. Наговорили са всякакви лъжи по негов адрес за това, как ги е принуждавал да убиват и измъчват хора. Басирам се, че завръщането му ще ги уплаши много повече, отколкото нас. Когато е изгубил силите си, те са отрекли, че имат нещо общо с него, и са се върнали към ежедневието си. Не мисля, че той ще е особено доволен от тях, какво ще кажете?