Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Но онази — другата — с човека, който крещеше притиснал уши… тя беше направо изключителна.
Рик отвори куфарчето и се зае да приготвя апаратурата.
— Изпипана работа — отбеляза с уважение Фил Ресч. — Колко въпроса ще са необходими за да получиш сигурен резултат?
— Шест или седем — той подаде датчика на Фил. — Залепи го на бузата. Притискай силно. А сега светлината… — Рик насочи лъча. — Това ще свети право в окото ти. Не мърдай и се старай да не движиш очната ябълка.
— Измерване на рефлекса — отбеляза с разбиране Фил Ресч. — И вероятно не в резултат на физически дразнители, защото не те интересува степента на разширяването, а емоционални — предизвикани от въпроси. Така наречената „реакция на потрепването“.
— Мислиш ли, че можеш да я контролираш? — попита го Рик.
— Едва ли. Е, всъщност, кой знае? Поне първоначалната реакция, доколкото знам не може да се повлиява волево. Ако не беше… — той млъкна. — Хайде, почвай. Извинявай, може би говоря прекалено много. Но съм доста напрегнат.
— Говори колкото искаш — успокои го Рик.
„Ей така, приказвайки ще влезеш в гроба — помисли си той. — Ако ти е писано, разбира се.“
На него самият му беше съвършено безразлично.
— Значи ако докажеш, че съм андроид, — погледна го Фил Ресч, — отново ще си възвърнеш вярата в достойнствата на човешката раса, така ли? Не, няма да стане. Ето защо, съветвам те още от сега да си изработиш подходяща идеология, която да отговаря на…
— Въпрос първи — прекъсна го Рик. Апаратурата беше сглобена и двете стрелки лекичко потрепваха. — Измерва се скоростта на реакция, затова, моля те, отговаряй колкото се може по-бързо.
Декард избра първия въпрос от листа и започна изследването.
След като приключи, Рик потъна в замислено мълчание. След това се зае да прибира обратно апарата.
— Виждам отговора на лицето ти — каза Фил Ресч и въздъхна с трескаво облекчение. — Добре, а сега ми върни пистолета — той протегна ръка към Декард.
— Изглежда че беше прав, — произнесе Рик, — що се отнася до мотивите на Гарланд. Искал е да посее недоверие между нас.
Чувстваше се крайно изтощен — физически и емоционално.
— Е, готов ли си с новата идеология? — запита го подигравателно Фил Ресч. — Ще можеш ли съвместиш моята личност с достойнствата на човешката раса?
— Изглежда че имаш нарушена способност за емпатично възприятие. Но тестът не е в състояние да го установи. Става дума за отношението ти към андроидите.
— Естествено, че подобно нещо не може да бъде предмет на изследването.
— А би трябвало — никога преди това не му бе минавала подобна мисъл. Но и никога досега не бе изпитвал съчувствие към преследваните андроиди. Досега ги бе възприемал просто като свръх-усъвършенствани човекоподобни машини. Но въпреки това между него и Фил Ресч имаше пропаст. Инстинктивно, Декард чувстваше че е прав. Но все пак — да изпитваш съчувствие към един изкуствено създаден организъм? Към нещо, което само имитира че съществува. Той си спомни за Люба Люфт. Тя изглеждаше толкова жива, без и най-малка следа от симулация.
— Даваш ли си сметка къде ще ни отведе това? — запита го Ресч. — Ако включим в сферата на нашата емпатична идентификация и андроидите, подобно на животните?
— Вероятно тогава няма да можем да се защитаваме.
— Точно така. Ето например този нов тип андроид — Нексъс-6. Те направо ще ни прегазят. Не разбираш ли, че единствената преграда между тях и човечеството сме ние — ти, аз, останалите ловци. Изчезне ли преградата, ще изчезне и разликата. Ето защо… — той видя, че Рик отново изважда приборите и млъкна. — Мислех, че теста е приключил.
— Искам да си задам един въпрос, — отвърна Рик. — а ти ще наблюдаваш стрелките. Само ще ми кажеш какво показват — аз сам ще си направя изводите.
Рик прилепи датчика към бузата си и нагласи светлината да блести право в едното му око.
— Готов ли си? Наблюдавай индикаторите. Не ме интересува реактивното време. Просто ми съобщавай стойностите.
— Добре, Рик — съгласи се с готовност Фил Ресч.
— Спускам се в асансьора заедно със заловен от мен андроид — произнесе на глас Рик. — И изведнъж, без никакво предупреждение, друг човек го убива.
— До тук няма някакъв особен резултат — отбеляза Фил Ресч.
— Какво показват индикаторите?
— Лявата — 2. 8, дясната — 3. 3.
— Андроидът е женски — продължи Рик.
— Сега имаме 4. 0 и съответно 6. 0.
— Това е напълно достатъчно — кимна Рик, свали електрода и изключи светлината. — Нормална емпатична реакция, каквато често почти винаги показва изследвания човек. С изключение, на хората с психични увреждания… говоря за неизлечимо болните, разбира се.