Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Джеръл се усмихна кисело:
— О, не, скъпи приятелю. Ти ще чакаш. Аз отивам в Калинден.
— Това не са добри новини. Нищо ли не разбираш от това, което ти казвам? — мъжът се наклони през масата към Нарин, като че ли се надяваше да я убеди чрез силата на волята си.
— Разбирам достатъчно добре, вестоносецо Торк. Маткасен е тръгнал да помогне на Калинден. Моят град повече няма да е сам срещу диваците — Нарин постави ръцете си на масата, като ги застави насила да се отпуснат.
Тя трябваше да чувства нещо — радост, облекчение, надежда. Вестите на Торк за тръгналите от Маткасен войски бе добра новина, независимо от прикритите му намеци за мотивите на лейди Ксиант. Но някак си за Нарин бе трудно да почувства голям ентусиазъм. Ако само…
— Заплахата може да дойде отвътре, така както и отвън.
Нарин вдигна очи и срещна погледа на Торк. Нещо в този прям поглед я изтръгна от безразличието.
— Какво имаш предвид?
Торк се поколеба, като че ли преценяваше доколко има право да продължи. Той нервно погледна през рамото си към затворената врата зад гърба си и каза:
— Носят се слухове, че диваците не действат сами. Че на тях им е било заплатено да нападнат Калинден.
— Платено? — Нарин се сви върху стола си, цялото й безразличие се бе изпарило. — Кой би им платил? Кой глупак ще сключва сделки с подобни животни — убийци?
Обзе я гняв. Всяко дете в Ерандейн знаеше на какви зверства бяха способни диваците. Само ако някой, независимо от причината, се беше осмелил да подтикне нападението им върху Калинден… Едва ли бъркаше. В очите на Торк се четеше страх. Желанието му да я накара да го изслуша очевидно го бе накарало да каже много повече, отколкото бе имал намерение. Но той бе решен да го направи. Като хвърляше нервни погледи и на двете страни, като че ли очакваше да намери шпиони, криещи се зад столовете, той процеди:
— Лейди Ксиант.
— Лейди…
Торк почти прескочи масата, за да накара Нарин да млъкне.
— Не толкова силно — просъска той. — Ако нейните шпиони някога научат, че аз само съм намекнал…
Като се убеди, че Нарин е разбрала, той свали ръката си от устата й и седна обратно.
— Имаш ли доказателства — този път и Нарин шептеше, като се наведе през масата по-близко към Торк.
Той поклати глава.
— Тези, които имат доказателства, са или мъртви, или получават парите си от нея — един мускул на бузата му потръпна. — Но аз чух, наблюдавах и си направих собствени заключения. Не ти ли казах при предишната ни среща, че няма други, които биха могли да разберат по-добре от нас какво става? А сега слушай!
И той бързо разказа за наблюденията си, като подробно се спираше на фактите, които му бяха известни, и ясно обясняваше до какви изводи бе стигнал от информацията, с която разполагаше. В отговор на редките въпроси на Нарин той прекъсваше изложението си и обясняваше част от вътрешната работа на двора на Линдаз и за намесата на жена му.
Нарин опита да се пребори с чутото от Торк, като се стремеше да запази емоционалната сдържаност, която се изискваше от един вестоносец. Но борбата й не продължи дълго. Той също беше вестоносец, обучен да наблюдава без емоции и да запомня точно. Той нямаше да е достигнал до поста Главен вестоносец на град от равнището на Маткасен, ако не вършеше много добре работата си. А от думите му се носеше плашещият звън на истината.
Най-накрая Торк се облегна назад. Лицето му бе сиво, като че ли това, което изговори, бе изтощило цялата му енергия и изведнъж стана по-стар, отколкото изглеждаше преди час. Нарин наведе очи. В нея кипеше ярост, ярост от това, че някой се беше опитал да използва града й за собствени цели, гняв, че съществуваха хора като Линдаз и Ксиант, да оставим настрани властта, която имаха.
Но заедно с тази ярост тя чувстваше страх — не за нея самата, а за хората от Калинден. Но как би могла, без да има доказателствата убеди, когото и да е, така както Торк бе убедил нея? Кой би повярвал на една толкова невероятна история?
Накрая тя вдигна глава и срещна погледа на Торк.
— Какво трябва да направя?
Нарин стана рано с намерение веднага да тръгне за Калинден, но официалните й задължения я забавиха.
Главният говорител на Маткасен, тежък мъж с груб глас, искаше от нея да занесе подробно съобщение на колегата му в Калинден. Като имаше предвид необходимостта да се върне у дома, колкото е възможно по-скоро, Нарин едва успяваше да запази способността си да слуша, докато едрият мъж се разпростираше по въпроса за болестта по копитните животни, която бе засегнала стадата от ардове на двата града и за която той бе открил единственото лекарство, чието име звучеше ужасно.