Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
— Не можах да влезъ — Борлат стоеше, мачкаше в ръцете си кожена шапка и решително се взираше в отсрещната стена.
— Какво значи не можа да влезеш? Твоите инструкции бяха да занесеш съобщението на съветника Данет. Какво направи с него? — гласът на Норваг звучеше настойчиво.
— Не е там.
— Кой? Съветникът Данет? Къде е?
— Навън. Проверява някво селище, ил нещо такоа. Ням да съ върне още два ил три дена. — Борлат пристъпваше от крак на крак, въпросите на Норваг очевидно го караха да се чувства неудобно.
— Кой ти каза?
— Стражата.
— Каква стража? По дяволите, човече, кажи нещо!
— Стражата пред дворецъ. Големя дворец. Каза, че тоз сър Данет тръгнал с няколко войници и друг съветник да види кво става в онуй проклето селище, разбираш?
Беше ясно, даже и на самия Борлат, че слушателите му не разбираха. Той конвулсивно преглътна, а после опита отново.
— Един от селото се опитал да убие Господаря, тъй че Господаря — Господар Линдаз смята да убие всички в селото, ясно? Но тоз Данет го говорил да чака и разбере още — Борлат погледна с надежда към Норваг и Джеръл — Сега разбирате?
За негово успокоение се виждаше, че го разбраха. Успокоен от успеха си Борлат изкопа от джоба си изпомачкано и запечатано писмо, с голямо облекчение го подаде на Норваг и се измъкна от стаята.
— Този е кръгъл глупак — Норваг захвърли отчаяно писмото върху близката маса.
— Той си има своите добри страни — Джеръл сви рамене, после се намръщи. — А сега какво? Ако последваме Данет в това село, ще привлечем много вниманието. Бих могъл да използвам общата комуникационна връзка — той вдигна ръка, за да спре назряващия протест на Норваг. — Но няма да го направя. Няма начин да предвидя какво би правил в момента на връзката, а влизането в контакт по средата на важна дискусия едва ли би помогнало много на положението му. А това би могло да бъде и доста опасно.
Норваг погледна замислено Джеръл и се настани на стола до масата.
— Нямаме голям избор. Ще чакаме.
Джеръл поклати глава.
— Твърде дълго чакахме, а все още нищо не сме постигнали. Той се носеше из стаята, после още веднъж се спря пред прозореца и впери навън невиждащ поглед. — Има и една друга възможност — замълча, но Норваг нищо не попита и той продължи: — Смятам да се опитам да поговоря с Лейди Ксиант.
— Лей… Не! — Норваг стовари юмрука си върху масата. Категорично не! Ти си по-голям от Сантар и почти с десет години по-възрастен. Но всеки, който познава Сантар, ще разбере, че си негов брат. Да започнем със сините ви очи и…
Джеръл се обърна към приятеля си.
— Може да е за наше добро, ако тя ме познае. Пръстенът не съдържаше информация, че Сантар даже е споменал на някой за мен, но това може да я разтърси, да я накара да открие важна информация, ако си помисли, че знам нещо за него. Струва си да опитам, а и е по-добре, отколкото да седя в тази проклета стая и да се побърквам от бездействие.
Преди Норваг да може да отговори каквото и да е, второ почукване, този път много по-силно, отекна върху вратата и един глас се провикна:
— Ракин е, господарю. Върнах се.
Без да чака разрешение, вторият от двамата наети придружители на Джеръл отвори вратата и влезе. Ракин беше висок, почти колкото Джеръл, и слаб. Лицето му излъчваше интелигентност и ум, нещо, което липсваше у партньора му.
— Искам да ви докладвам — каза той, като се поклони първо на Джеръл, после на Норваг.
Веждите на Норваг се вдигнаха.
— Ти се върна доста по-рано, отколкото те очаквах. Надявам се, не си срещнал трудности при научаването на последните новини.
Ракин поклати глава.
— Има само една новина, която си струва. Маткасен е изпратил преди шест дни войски към Калинден начело с Лейди Ксиант. Те имат за задача да помогнат на Калинден да се справи с диваците, нахлуващи от север — той млъкна за момент, за да даде възможност на Джеръл и Норваг да изразят учудването си, и след това продължи: — Войските, които са тръгнали, съвсем не са толкова големи, колкото би се очаквало, но вече няколко пъти някой се опитвал да убие Господаря Линдаз. Според някои сведения, той не искал да прати никакви войски, даже и когато от Калинден се получила официална молба за помощ. Изглежда, че Лейди Ксиант го убедила в противоположното — едната му вежда леко се повдигна: — Някои казват, че госпожата си прави планове, които надхвърлят просто оказването на помощ на съседите.
Ракин нямаше какво повече да добави към доклада си и беше освободен.
— Изглежда, че най-накрая Нарин ще може да си почине — каза Норваг, като замислено удряше с пръсти по масата. — И тъй като Ксиант я няма, ние наистина нямаме никакъв друг избор, освен да чакаме тук, докато Данет се върне — на стареца сякаш му олекна.