Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Няма да се получи, Хамънд — възрази Бриз погледна празната си чаша, подаде я на момчето, което седеше до Клъбс, и то веднага я напълни.
— Ако искаме да разгромим гарнизона — продължи Бриз — ще трябва нашата армия да е поне със същите размери. Вероятно дори по-голяма, тъй като хората ни ще са новаци. Сигурно ще можем да съберем достатъчно голяма армия, за да задържи града за известно време. Но да надвие гарнизона, докато той е зад стените?
Настъпи мълчание. Вин се намести в креслото и плъзна поглед по лицата на присъстващите. Думите на Бриз бяха оказали сериозно въздействие. Хам понечи да заговори, отказа се и се замисли.
— Хубаво де — взе отново думата Келсайър. — След малко ще се върнем на темата за гарнизона. Да си поговорим за нашата армия. Как ще съберем такива значителни сили без лорд Владетеля да разбере?
— И това ще е много трудно — призна Бриз. — Ненапразно лорд Владетеля се чувства толкова сигурен в централната част на страната. По пътищата и каналите има постоянни патрули, не можеш да изминеш и ден, без да стигнеш село или плантация. Тук не можем да сформираме армия, без да привлечем внимание.
— Пещерите, които обитават бунтовниците на север — подхвърли Доксон. — Може би ще можем да скрием част от хората там.
Йеден пребледня.
— Знаете за Аргойските пещери?
Келсайър завъртя очи.
— Йеден, дори лорд Владетеля знае за пещерите. Но не смята тамошните бунтовници за достатъчно опасни, че да се занимава с тях.
— Колко души имаш, Йеден? — попита Хам. — В Лутадел и около него, плюс пещерите? С какво ще започнем?
Йеден сви рамене.
— Може би триста. Включително жените и децата.
— И колко могат да се скрият в пещерите?
Йеден отново повдигна рамене.
— Доста по-голяма група, със сигурност — обади се Келсайър. — Може би десет хиляди. Бил съм там, бунтовниците ги обитават от много години, но лорд Владетеля никога не си е правил труда да ги изтреби.
— И е ясно защо — рече Хам. — Боят в пещера е неблагодарно занятие, особено за атакуващия. Лорд Владетеля не обича да губи — и не само от суета. Както и да е, десет хиляди. Това е доста сериозна бройка. С толкова хора спокойно ще удържим двореца — може би дори целия град, ако сме зад стените.
Доксон се обърна към Йеден.
— Когато поиска от нас да ти съберем армия, за колко хора мислеше?
— Десет хиляди е добра цифра — отвърна Йеден. — Всъщност… това е дори повече, отколкото очаквах.
— По принцип Хамънд е този, дето се заяжда, но мисля, че е време да се върнем на предишния проблем — рече Бриз. — Десет хиляди мъже. Едва ли ще уплашат гарнизона. Срещу нас има двайсет хиляди добре обучени и въоръжени професионални войници.
— Той е прав, Кел — обади се Доксон. Беше извадил тефтерче и си водеше бележки.
Келсайър се намръщи.
Хам кимна.
— Кел, както и да го погледнеш, гарнизонът е костелив орех. Може би трябва да се съсредоточим върху благородниците. Да предизвикаме такъв хаос, с който и гарнизонът да не може да се справи.
Келсайър поклати глава.
— Съмнявам се. Основната задача на гарнизона е тъкмо да поддържа ред в града. Не успеем ли да се справим с него, няма как да осъществим целите си. — Млъкна и погледна Вин. — Ти какво смяташ, Вин? Имаш ли някакви предложения?
Тя замръзна. Кеймън никога не я бе питал за мнението й. Какво искаше от нея Келсайър? Забеляза, че останалите членове на групата също са втренчили погледи в нея.
— Аз… — почна тя колебливо.
— О, Келсайър, не измъчвай бедното дете — прекъсна я Бриз и махна с ръка.
Вин кимна, но Келсайър не спираше да я гледа.
— Не, наистина. Вин, кажи ми какво мислиш. Имаш силен враг, който те заплашва. Какво ще направиш?
— Ами… — Тя се замисли. — Не можеш да се биеш с него, това е ясно. Дори и да спечелиш, ще си в тежко състояние и няма да можеш да продължиш.
— Това е вярно — съгласи се Доксон. — Но ако нямаме избор? По някакъв начин трябва да се отървем от гарнизона.
— Ами ако гарнизонът напусне града? — попита Вин. — Тогава няма ли да се получи? Ако трябва да се боря с някой, който е по-силен от мен, първо ще се опитам да го подмамя другаде. За да мога да действам на спокойствие.
Хам се засмя.
— Само че не виждам как ще подмамим гарнизона да изостави Лутадел. Лорд Владетеля праща понякога малки групи да патрулират, но единствения път, когато целият гарнизон е излизал зад стените, е било преди половин век, когато избухнало въстанието долу при Къртлайн.
— Идеята на Вин е твърде добра, за да я отхвърляме толкова лесно — каза Доксон. — Вярно е, че не можем да се бием с гарнизона — поне не и докато са зад стените. Значи по някакъв начин трябва да ги накараме да излязат от града.