Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Защо беше усилил лампите? Ако искаше между тях да няма тайни, защо не махнеше тази проклета маска? Усмихната или не, тя продължаваше да крие истинския Дрейк Херик.
Той сякаш усети, че тя започва да се разсейва, и устните му отново се прилепиха до нейните, целувайки ги така, сякаш между тях не стоеше цял свят разстояние. Устните му даваха всички обещания, които думите му не можеха да дадат, учейки я, че в леглото няма победители, няма похитени. Само мъж и жена, споделящи радостта си.
И тя се отпусна. Чувстваше се желана и обичана, двете най-силни чувства, които един мъж може да внуши на жената.
През цялото време той галеше крака й от бедрото до глезена и обратно. Нито повече, нито по-малко. Придобила смелост, тя сложи ръце на раменете му, плъзна ги надолу по силния му гръб, усещайки движението на мускулите му, и тогава…
Тя го отблъсна и рязко седна. Погледна го отзад.
— Мили Боже! — прошепна. Внимателно прокара пръсти по всяка от ивиците.
Този мъж е бил налаган безмилостно с камшик. Но белезите бяха твърди и почти слети с кожата. Сигурно са отпреди много години.
— Как? — беше единственото, което успя да каже.
Очите му блестяха на светлината, впивайки се дълбоко в зелените езера, които бяха пълни с влага заради неговата болка.
— Няма значение. Под милувката на пръстите ти изчезват. Моля те…
Той отново взе ръцете й и ги сложи върху себе си. Това беше първият път, в който я молеше за нещо. Тя колебливо прокара пръстите си по всеки от белезите. Той издаде някакъв звук, който можеше да се сравни само с котешко мъркане. Нима нейното докосване го караше да се чувства така?
Тя беше тази, която търсеше устните му, опитвайки се да му достави удоволствие. Устата й се движеше нежно върху неговата. Неумелостта й сякаш го омагьосваше, защото сега я прегръщаше така, сякаш е толкова крехка, че може да я счупи… докато езикът й се осмели да се промъкне срамежливо в устата му. Със силна въздишка той я притисна върху дюшека. Силните му рамене се надвесиха над нея, блокирайки светлината и последните й остатъци от здрав разум.
Целувката стана по-дълбока и ръката му тръгна по-нагоре, като докосваше извивката на хълбока й. Тя се изви под него, изумена от това, че кожата й сякаш има собствена воля, която оживява с ласките на ръцете му. Краката й се разтвориха. Този път тя беше тази, която изстена, когато той прие безмълвната й покана, и я докосна там, където никой друг мъж не я бе докосвал.
Тя се изви. Той също изстена, галейки пъпката на желанието й. Устните му оставиха диря по шията й. Приятната топлина се разпространи по цялото й тяло и тя потръпна, но когато пръстите му натиснаха по-силно, тя за малко не падна от леглото, неспособна да понася красотата на тази интимност, за която никога не си бе и представяла, че може да съществува.
Той изведнъж дръпна ръката си. Седна, преметнал крака през ръба на леглото, с гръб към нея. Калиста бавно дойде на себе си, разкъсвана между учудването и раздразнението. Докосна потното му рамо.
— Защо спря? — Изуми се от треперенето му.
В първия миг й се стори, че няма да й отговори, но тогава той каза толкова тихо, че тя трябваше да положи усилие, за да го чуе:
— Направил съм много неща през живота си, за които после съм съжалявал, но досега никога не съм обезчестявал девица.
Калиста се облегна назад и бързо дръпна нощницата надолу върху краката си, чудейки се защо се чувства наранена.
— Друго ли си мислеше за мен?
Той я погледна през рамо.
— От деня, в който се срещнахме за първи път, ти направи всичко възможно, за да ме накараш да повярвам, че си най-смелата жена на света. Как е възможно някоя невинна девойка да реагира по този начин на картинките, които видя в книгата в канцеларията ми, да играе толкова самоуверено пикет при такъв огромен залог? Що се отнася до репутацията ти сред мъжете в клубовете…
— Не давам пукната пара какво си мислят. В деня, в който един младеж, когото обичах повече от всичко на света, умря, си дадох обещание да живея само за това, в което истински вярвам. Ако бъркате невинността със слабостта, сър, значи сте ме преценили погрешно.
Той хвана ръката й, за да й попречи да се измъкне. Продължаваше да седи с гръб към нея, сякаш девствеността й изведнъж я бе превърнала в нещо забранено. Калиста не знаеше дали да се чувства обидена, или трогната от тази внезапна промяна у него, но следващите му думи предизвикаха у нея реакция, която не беше съвсем еднозначна.
— Никога нямаше да бъда привлечен от теб, ако беше някоя префърцунена госпожица, както предполагам, ти е добре известно. Но това… това въобще не съм го очаквал. Не мога да променя това, което вече е сторено, но мога поне да опитам да поправя грешката. — Той се обърна, дръпна чаршафа върху скута си и вдигна брадичката й. — Красавице моя, ще се омъжиш ли за мен?