Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Никога дотогава не бях помислила, че съм женена, че съм съпруга на търговеца***, който макар да ме бе напуснал по силата на обстоятелствата, не можеше да ме освободи от брачните ни връзки и да ми даде законно право да се оженя повторно, и че през всичкото това време не съм била нищо друго освен к… и прелюбодейка. Правех си упреци за волностите, които си бях позволила, и за това, че съм съблазнила този джентълмен, и ясно съзнавах, че всъщност аз бях главната виновница в това престъпление. Сега по божия милост той бе претърпял дълбока душевна промяна, която го измъкна от пропастта, а аз, сякаш изоставена от бога, продължавах да тъна в блатото на порока.
Отдадена на тези мисли, цял месец бях тъжна и мълчалива. Не се върнах в Бат, защото не исках да живея вече с предишната си хазайка, за да не би тя пак да ме подтикне към порочен живот, както по-рано; при това не ми се искаше тя да знае, че съм била изоставена от любовника си.
От друга страна, бях много загрижена за момченцето си. Мисълта да се разделя с детето ми бе непоносима и все пак, когато си представих опасността един ден да остана без средства и да не бъда в състояние да го издържам, реших да го оставя. Смятах обаче да живея някъде наблизо; така щях да имам удоволствието да го виждам, без да ми тежи грижата да го издържам. Изпратих на приятеля си кратко писмо, с което го уведомих, че съм изпълнила всичките му нареждания, освен това да се върна в Бат. Споменах също, че раздялата ми е нанесла рана, която нищо не може да излекува, но въпреки това съм убедена, че неговите разсъждения са правилни и ни най-малко не желая да ставам пречка за неговото душевно спасение.
След това му изложих с най-трогателни думи положението, в което се намирах. Казах му, че моите парични затруднения, които някога събудиха у него благородни приятелски чувства към мен, ще го накарат, надявам се, да не остане равнодушен към моята съдба особено сега, когато сме турили край на нашата греховна връзка, която нито той, нито аз сме имали намерения да установим. Уверих го, че и аз като него искрено желая да изкупя прегрешенията си, но го моля да не ме поставя в положение, в което, от страх пред глада и мизерията, мога да бъда изложена на изкушения.
Ако има и най-малките опасения, че мога да му досаждам в бъдеще, нека ми даде възможност да се върна във Вирджиния при майка си, откъдето съм дошла, както той много добре знае, и по този начин ще тури край на страховете си в това отношение. В заключение му казах, че ако ми прати още петдесет лири, за да ме улесни да замина, аз ще му подпиша декларация, че нямам никакви претенции към него и му обещавам да не го безпокоя вече с молбите си; бих му писала единствено, за да питам за детето. Добавих накрая, че ако заваря майка си жива и имам достатъчно средства, ще си прибера детето и ще го освободя от тази грижа.
Това, разбира се, беше чиста измама, тъй като нямах никакво намерение да замина за Вирджиния, както читателят вече е разбрал от моя разказ; просто исках да изкопча от бившия си приятел още петдесет лири, като знаех много добре, че след това няма да видя от него нито пени повече.
Във всеки случай обещанието, че ще му дам декларация, с която се отказвам от всякакви други претенции спрямо него и няма да го безпокоя повече, подействува и той ми изпрати по човек полица за тази сума, както и съставената от него декларация, която аз най-почтено подписах. Така, макар и с болка на душата, турих край на тази връзка.
Не мога да не се отдам пак на разсъждения върху нещастните последици от прекалената свобода, която си позволяват някои мъже и жени, като лъжат сами себе си, че намеренията им са невинни, че изпитват само приятелски чувства един към друг и пр. Плътта винаги играе толкова значителна роля в тези приятелски отношения, че има голяма вероятност естественото влечение да надделее в края на краищата над най-тържествените обещания, защото, когато благоприличието, над което истинското приятелство трябва да бди най-строго, бъде нарушено, порокът лесно взема връх. Но нека оставя читателите сами да разсъждават върху тези съвети, тъй като те сигурно ще съумеят да ги приложат по-добре от мен; аз самата се показах толкова слаба, че не ми прилича много да давам съвети.
Сега бях отново свободна. Нямах никакви задължения нито като съпруга, нито като любовница. Вярно е, че формално бях все още омъжена за търговеца на платове, но понеже в течение на почти петнадесет години не бях получила никакво известие от него, никой не би ме упрекнал, че се считам напълно свободна жена. При това, когато се разделихме, той сам ми беше казал, че ако престане да ми пише, това ще значи, че не е вече между живите и аз мога да се оженя за когото искам.