Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
По-късно на Нюрнбергския процес е прочетено писмо, което през ноември 1940 г. Флик пише на Гьоринг. В него той подчертава „моралното си право“ като стар привърженик на хитлеристкия режим да се ползва с предимство при поемането на стоманените заводи на територията на окупирана Франция, По-късно въз основа на същото такова „морално право“ Флик нахълтва в окупираната Съветска Украйна и получава за работници в заводите си повече от четиридесет хиляди пленници. Накрая на Втората световна война за миг изглежда, че империята на Флик ще се сгромоляса. Седемдесет и пет на сто от имуществото на Флик, създаденият през 1937 г. голям свръхтръст на мините и металургичните заводи — Friedrich Flick Verwaltungsgessellschaft (точният му адрес: Dtisseldorf, Friedrich strasse 62–68), попада в територията на съветската окупационна зона, в Германската демократична република. А през 1947 г. един американски военен съд осъжда самия шеф на седем години затвор като военен престъпник.
Но и в затвора Флик забогатява! Вярно е, че загубва голяма част от имуществото си — предприятията му в западните зони обаче продължават да бълват пари.
И когато по силата на общото решение на правителството на новосъздадената западногерманска държава и на Вашингтон след три години, вместо след седем, през 1950 г., го пускат на свобода, имуществото, което има, е достатъчно един от най-големите „финансови магьосници“ на немския капитал да се издигне отново на върха.
В момента на освобождаването си Флик разбира, че в рамките на големия свръхтръст трябва постепенно да намали ролята на въглищата и стоманата и вместо това от гледна точка на новата конюнктура да се ориентира към други промишлени отрасли (производство на автомобили, химическа промишленост и изкуствени материали, фина механика). Най-важната си операция Флик извършва в началото на петдесетте години, когато започва да изкупува пакета акции на концерна „Даймлер — Бенц“, произвеждащ колите „Мерцедес“.
Към края на петдесетте години контролът на Флик над концерна най-после се стабилизира и той става основата на организираната отново империя. Търговският оборот на групата „Даймлер—Бенц“ (тук принадлежат повече от 30 предприятия, включително и редица чуждестранни) съставлява около половината от целия оборот на империята Флик.
От другите стълбове на имуществото му трябва да споменем следните: на второ място са заводите от групата „Будерус“ (41 предприятия, производство на стомана, локомотиви и танкове). Трета по големина е групата „Динамит—Нобел“ (14 предприятия, химическа промишленост, изкуствени материали, взривни вещества, муниции). Четвърта е група „Фелдмюле“ (25 предприятия, хартиена и печатарска промишленост, строителна промишленост и агенции за продажба на недвижими имоти, корабоплаване). Накрая на пето място е групата „Максимилиансхюте“ (14 завода, между които и за преработване на старо желязо, с което някога Фридрих Флик започва).
В редицата на големите западногермански монополи фирмата Флик заема трето място след концерните „ИГ Фарбен“ и „Тисен“. Но тя е на първо място като фамилно имущество под еднолично капиталистическо ръководство — и от 1960 г. Фридрих Флик се смята за най-богатия човек във Федерална република Германия. В семейния си живот е така безмилостен, какъвто е в грабителството. Над осемдесетгодишен е, когато през 1966 г. в три часа след обед погребва жена си. А в пет часа вече седи на бюрото си и дава нареждане за борсата.
Хроникьорите на империята Флик спорят и до днес върху това, дали тази безмилостност, духът на омраза във фирмата Флик не предизвикват онези вътрешни борби за власт, които дълги години разтърсват концерна Флик.
Биографите още не са стигнали до единомислие, но фактите говорят сами за себе си.
Първата битка се разгаря през 1962 година.
Флик има трима сина. Единият е убит на Източния фронт. По-възрастният от другите двама, Ото-Ернст, е по-упорит и с по-силна воля. По-младият, Фридрих-Карл, е по-гъвкав. Той се подчинява на волята на стария тиранин. През 1962 г. по-възрастният син завежда дело срещу стария господар. По време на процеса стават достояние интересни неща. Преди всичко това, че — както постъпват и другите милиардери — старият Флик изиграва данъчната служба. За да спести безвъзмездния данък за наследството, той „дарява“ 45 на сто от основния капитал на свръхтръста на холдинговата компания на името на двамата си сина. В документа за дарението обаче включва точка, съгласно която запазва за себе си правото да решава всички финансови и стопански въпроси, дори и правото да коригира по свое усмотрение устава на холдинговата компания!