Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Ото-Ернст възразява срещу тази „бащинска диктатура“ и настоява неговата част от имуществото да му се предостави така, сякаш старият господар действително му я подарява (а не само да изиграе данъчната служба). Западногерманският съд, разбира се, не се противопоставя на Фридрих Флик. „Блудният син“ загубва делото, а с него и властта. Задоволява се с няколко милиона марки обезщетение и с парите купува по-скромни имения в Канада, Съединените щати, Франция и Италия.
Тогава фамилният диктатор изготвя нов документ за дарение, като прехвърля онези 45 процента на трите деца на загубилия процеса Ото-Ернст, на двамата алпинисти и на сестричката им Дагмар. Така Мик и Мук попадат в центъра на борбата за власт.
Още първият период на борбата е свързан с няколко интересни положения. Западногерманските съдилища — независимо от това, че не споменават нито дума за данъчната измама на милиардера — с факта, че дават права на Фридрих Флик, признават привидния характер на дарението!
Има и няколко други фамилни особености. От момента, когато изплаща обезщетението, Флик не говори със сина си. А това, което е още по-характерно, е, че Мик, Мук и Дагмар мълчаливо наблюдават как дядо им лишава родния им баща от имущество. След процеса те заявяват на кореспондента на „Ди Цайт“: „Отношенията ни с дядо са отлични и ние признаваме неговия авторитет.“ Когато старият Флик умира, големите западногермански вестници поместват траурни съобщения. Но дори и в семейния некролог не се споменава името на Ото-Ернст. За отмъщение Ото-Ернст не присъствува на погребението на баща си.
След всичко това остава само Фридрих Флик, който и от гроба със същата неземна страст да се опитва да ръководи съдбата на имуществото, с каквато го натрупва.
Колкото и да е странно, и това се случва. Два месеца след смъртта на патриарха става ясно, че Фридрих Флик и от гроба изправя едни срещу други по-малкия си син и децата на по-големия, на прогонения син. Дори прави опит от онзи свят да назначи нов генерален директор на холдинговата компания… Този шедьовър подготвя така — по негово нареждане изпращат Мик и Мук за известно време в чужбина. Единият от внуците отива най-напред на специализация при контролираната от Рокфелер американска банка „Шрьодер“, а след това при концерна ITT, станал известен с опита си да свали чилийското правителство на Алиенде (в отдела за „дългосрочно планиране“, който по-късно по време на интервенцията срещу Чили ръководи връзките на концерна с тайните служби).
Другият му внук, който дотогава стажува в „Дойче Банк“, по нареждане на стареца заминава също зад океана: в канцелариите на Американо-европейската банка в „Уолстрийт“.
Дядото използва отсъствието на двамата, за да изготви ново допълнение към завещанието. В него потвърждава ръководната роля в концерна на по-малкия си син, чичото на Мик и Мук Фридрих-Карл, като го задължава да върне обратно при кормилото на империята Флик като генерален директор бившия промишлен функционер Еберхард фон Браухич. (Само две години преди това Браухич напуска фирмата и преминава към концерна „Шпрингер“, защото се скарва с Фридрих-Карл). В новото допълнение на завещанието фигурира нареждането, двамата внуци, стажуващи в Америка, едва след отварянето на завещанието да узнаят за това.
Така тази първа част на „гробищната операция“
дава надежда на Фридрих-Карл Флик, че той остава единствен владетел на империята — при условие че ще вземе за генерален директор в съответствие с последното желание на бащата онзи менажер, който преди две години заради него напуска фирмата Следва втората част от операцията. Боледуващият тогава вече от тежък бронхит и поради това пребиваващ в замъка си на Боденското езеро крал на концерна извиква от Америка внуците си и в присъствието на нотариус сключва споразумение с тях. Според споразумението правото на глас за формирането на търговската политика, което има фондацията „Фридрих Флик“, притежаваща три на сто от капитала на концерна, той прехвърля на двамата си внука. За това второ тайно споразумение синът му Фридрих-Карл не бива да знае.
Когато старият господар вече се намира в небесните ловни полета, при отварянето на завещанието се развихря небивал скандал. В канцеларията на нотариуса, от една страна, синът, Фридрих-Карл, и от друга — двамата внуци, узнават за двойната игра на покойния крал на концерна.
Започва големият процес Флик. Хроникьорите на династията и до днес мислят върху това, каква цел е преследвал големият грабител с тази двойна хитрост. Най-вероятната комбинация е, че Фридрих Флик по този начин иска да осигури равновесие между сина и внуците си. Той явно предполага, че щом като затвори очи, ще започнат вътрешни борби. Навярно мисли че от другия свят може да си осигури целостта на империята Флик. Колкото и чудно да изглежда, „гробищната операция“ всъщност успява, макар и не напълно така както старият хищник си е представял.