Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В началото на процеса Флик по-голямата част от акциите — 54,5 на сто — са в ръцете на Фридрих-Карл. Но търговската политика на концерна решава мно-зинството на гласовете. В гласуването вземат участие Фридрих-Карл, Мик и Мук — двамата внуци, Браухич — поставеният начело на концерна свръхдиректор, и зетят на стария господар. По време на процеса обаче Фридрих-Карл и Браухич, който ръководи тръста от негово име и вместо него, постепенно вземат надмощие. Впрочем внуците са привлечени от „сладкия живот“ и те не се интересуват толкова много от комбинациите на концерна, както лежащият в гроба дядо някога мечтае за това. Става така, че през 1975 г. тримата внуци, Мик, Мук и Дагмар, продават участието си на Фридрих-Карл. Така по-малкият син на основателя на тръста става единствен собственик, а „Браухич става негов пророк“.
Трябва да се признае, че свръхдиректорът извънредно ловко маневрира през следващите години при преустройството на тръста. Всъщност прави това, на което Круп не беше способен. Постепенно се освобождава от икономически по-малко ефективните предприятия и стотиците милиони марки от тяхната продажба влага в така наречените „модерни промишлени отрасли“. Първо продават каменовъглените мини, а след това най-големия металургичен завод на концерна „Максимилиансхюте“. Вместо това придобиват голяма част от носещото огромни печалби западногерманско осигурително дело. При едно второ преустройство продават част от акциите на „Даймлер — Бенц“, което произвежда автомобилите „Мерцедес“, като задържат само десет на сто от тях. С получените суми купуват на първо място чуждестранни предприятия, както и значителен брой акции от няколко водещи западногермански предприятия.
Така през 1980 г. се оформя новата, съвременна физиономия на концерна Флик, която по разпределението на отделните отрасли се различава вече значително от структурата, създадена от основателя на тръста след Втората световна война (тогава смятана за много съвременна).
Според големината в този нов концерн първо място заема групата „Будерус“, която успоредно с най-модерните електрически локомотиви и металообработващи машини произвежда преди всичко оръжия, и на първо място танкове. Второто място заема „Динамит-Нобел“, която е един от гигантите на западногерманската химическа промишленост и център на производството на взривни вещества. На трето място е хартиената промишленост и групата „Фелдмюле“, играеща водеща роля в химическата промишленост. Към това се присъединяват и скоро придобитият осигурителен търговски отрасъл, придобитото участие в различните едри предприятия, а също купените в Съединените щати две машиностроителни и химически предприятия.
Пресметнато общо, в началото на осемдесетте години концернът Флик се състои от около сто едри предприятия, в които работят над сто хиляди души, а търговският му оборот е осем пъти по-голям от този на империята на „краля на печата“ Шпрингер. Отделно са акциите от двеста западногермански предприятия. Днес концернът Флик може да влияе на търговската политика на тръстовете Сименс, Байер, Хьохст… всъщност почти на всички едри предприятия от западногерманската промишленост.
В известен смисъл сградата на Флик се оказва по-трайна от крепостите на фамилията Круп. Най-новите прояви на историята на фамилията Круп вече не може да се нарекат „семейна хроника“. Империята Флик обаче и днес се намира в ръцете на сина на основателя, това е семейно предприятие с най-голямата икономическа власт в Западна Европа.
САУД — ФАРАОНИТЕ НА ПЕТРОЛНАТА ПИРАМИДА
Четиридесет души на камили.
Покоряване на пустинята. Сандъците на шейх Сюлейман.
АРАМКО. Потомци. Драмата в Мека.
Когато след дълга пауза поради стачка отново излиза патинираният вестник „Таймс“, журналистите в различни страни отразяват най-интересните събития, станали по време на стачката. На една от страниците са отбелязани по-незначителните събития. Там може да се прочете: „Преди два месеца един от шейховете на владетелската фамилия на Саудитска Арабия прекарва ваканцията си в Лондон. По време на престоя си той купува автомобил «Ролс-Ройс-Корниш» — специална поръчка, на стойност няколко десетки хиляди фунта, наема и шофьор. Когато престоят му завършва, шофьорът отвежда шейха на лондонското летище, придружава го до вратата на чакалнята за «особено важни личности» и го запитва какво да прави с колата. Отговорът е: «Задръжте я.»“