Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Защото във Военното училище беше богат с единствената валута, която се цени там.
Бийн се замисли над това. Когато другите деца осъзнаха, че той ги превъзхожда във всичко, това му донесе известно влияние. Дори онези, които му се подиграваха, неохотно започнаха да го уважават. Но…
— Не винаги съм постигал своето.
— Граф ми разказа за някои пакости, които си правил — сгълча го Карлота. — Катерил си се по вентилационните тръби, за да подслушваш. Проникнал си в компютърната система.
— Да, но ме хванаха.
— С твърде голямо закъснение. Освен това наказаха ли те? Не. Защо? Защото беше богат.
— Парите и талантът не са едно и също.
— Защото можеш да наследиш парите, спечелени от предците си. Освен това всеки признава стойността на парите, докато талантът се цени само от ограничени групи хора.
— Така, къде живее Питър?
Тя бе взела адресите на всички Уигинови. Не бяха много — пък и в повечето случаи фамилното име имаше едно „с“ накрая.
— Това обаче няма да ни помогне много — предупреди Карлота. — Няма да е хубаво да се изтърсим у дома му.
— Защо?
— Защото не знаем дали на родителите му им е известно какво става. Граф е почти сигурен, че нямат представа. Ако изведнъж се появят двама непознати, веднага ще се почудят какви ги върши синът им в мрежата.
— Къде тогава?
— Може да учи в гимназията, но като се има предвид колко е умен, по-скоро вече да е в колеж. — Докато говореше, Карлота продължаваше да рови в мрежата. — Колежи, колежи, колежи… В тоя град са доста. Най-големият, където най-лесно ще мине незабелязан…
— Защо му е да минава незабелязан? Никой не подозира кой е всъщност.
— Той не иска някой да забележи, че изобщо не учи. Трябва да се държи като обикновено дете на неговата възраст. Би трябвало да прекарва свободното си време с приятели. Да ходи по момичета. Или с приятели по момичета. Или с приятели, търсещи с какво да си запълват времето, когато не могат да си намерят момичета.
— За монахиня си доста запозната.
— Не съм била монахиня цял живот.
— Била си обикновено момиче.
— Никой не познава навиците на подрастващите юноши по-добре от подрастващите девойки.
— Какво те кара да мислиш, че той не прави всичките тези неща?
— Да си Лок и Демостен едновременно изисква постоянна заетост.
— Защо тогава мислиш, че изобщо си прави труда да ходи в колеж?
— Защото родителите му ще се тревожат, ако си седи вкъщи по цял ден и само чете и пише електронни писма.
Бийн нямаше представа какво тревожи родителите. Познаваше своите едва от края на войната и досега не го бяха упреквали за нищо сериозно. А може би още не го чувстваха като свое дете. Николай също не го упрекваха за много неща. Но… все пак за повече от Бийн. Просто не бяха заедно от достатъчно дълго време, за да се чувстват спокойно, като истински родители на новия си син Юлиан.
— Чудя се какво ли правят родителите ми.
— Ако нещо не е наред, щяхме да чуем.
— Знам. Това не означава, че не мога да се притеснявам.
Сестра Карлота не коментира. Продължи да отваря нови и нови страници на компютъра си.
— Ето го. Приходящ студент. Няма адрес. Само електронен адрес и пощенска кутия в колежа.
— Нещо за учебната му програма?
— Тази информация не се огласява официално.
Бийн се засмя:
— Какъв проблем има?
— Не, Бийн, няма да проникнеш в системата им. Няма по-лесен начин да те заподозрат и проследят.
— Никой няма да ме усети.
— Няма да разбереш как е станало.
— Това е обикновен колеж, не разузнавателна служба.
— Понякога хората, които имат най-малко за губене, вземат най-сериозни мерки за запазването му.
— Това от Библията ли е?
— Не, лично наблюдение.
— Добре, какво ще правим?
— Гласът ти е твърде детски — обяви сестра Карлота. — Аз ще говоря по телефона.
Свърза се с канцеларията на колежа:
— Това момче много ми помогна, когато пазарската ми количка се счупи. Пренесе всичките ми покупки до вкъщи. Ако ключовете са негови, бих искала веднага да му ги предам, преди да започне да се тревожи… Не, няма да ги пусна в пощенската кутия, така няма да ги получи веднага. И няма да ги оставя при вас, защото може да не са негови. Какво можем да направим? Ако са негови, ще е най-лесно да ми кажете какво уроци има, за да му ги донеса, а пък ако не са, какво ще навреди?… Добре, чакам.
Сестра Карлота се изтегна на леглото. Бийн се засмя:
— Как може монахиня да лъже толкова добре?
Тя натисна копчето за изключване на микрофона.
— Не е лъжа да измислиш история, която ще накара чиновника да си свърши работата, както трябва.
— Ако си върши добре работата, не би трябвало да ти даде никаква информация за Питър.