Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
Самодоволната вещица хвърли подигравателен поглед на Марк и нагло ме заоглежда от глава до пети, и обратно, по крайно невъзпитан начин.
— От друго събиране ли идваш? — попита със сексапилна дрезгавина.
— Всъщност тъкмо отивам на работа — отговорих аз, при което Марк Дарси леко се подсмихна и отмести поглед.
— Здравей, миличка, не мога да спра. Снимаме — пропя майка ми и се забърза покрай нас с яркотюркоазена карирана риза до талията, размахвайки скриптерска дъсчица. — За Бога, какво си мислиш, че си облякла? Приличаш на проститутка. Пълна тишина, моля, внимание, ииии... — кресна по посока на Хулио, който държеше видеокамера, — старт!
Тревожно се огледах за татко, но не го забелязах никъде. Видях Марк Дарси да разговаря с Уна и да сочи към мен, после Уна целенасочено забърза и дойде до мен.
— Бриджет, толкова съжалявам за бъркотията с костюма — рече тя. — Марк току-що ми каза, че сигурно се чувстваш ужасно неудобно в присъствието на всички тези възрастни мъже наоколо. Би ли искала да ти дам да облечеш нещо?
Прекарах остатъка от купона, облечена над жартиерестия си тоалет в шаферска рокля на Джанин на цветя и с буфан ръкав. Марк-Дарсиевата Наташа подигравателно ми се хилеше, а майка ми периодично профучаваше покрай мен и викаше: „Прекрасна рокля, детето ми. Край!“
— Приятелката не ми допада особено, а на теб? — гръмогласно се произнесе Уна Алкънбери и кимна по посока на Наташа, когато успя да ме намери сама. — Страшно се превзема. Илейн смята, че няма търпение да обвърже Марк. О, Марк, привет! Още една чаша „Пимс“? Срам и позор, че Бриджет не можа да доведе приятеля си. Той е щастливец, нали? — Всичко това беше произнесено крайно войнствено, сякаш Уна приемаше като лична обида факта, че Марк си е избрал приятелка, която а) не съм аз и б) не му е била представена от Уна на пуешко парти. — Как се казваше той, Бриджет? Даниел, нали? Пам казва, че е от ония нафукани млади издатели.
— Даниел Клийвър? — сепна се Марк Дарси.
— Да, всъщност е той — потвърдих аз и вирнах брадичка.
— Приятел ли ти е, Марк? — попита Уна.
— Категорично не — отсече той.
— Оооох. Надявам се, че заслужава нашата малка Бриджет — натърти Уна и ми смигна, сякаш разговорът беше страшно забавен, а не ужасно противен.
— Мисля, че мога да повторя с пълно убеждение, категорично не — заяви Марк.
— Ей, я чакайте, ето я Одри. Одри! — ревна Уна, без да слуша и, слава на Бога, отбръмча.
— Сигурно мислиш, че това е много умно — с бяс заговорих аз, когато тя се отдалечи.
— Кое? — произнесе с изненада Марк.
— Не ми викай „кое“, Марк Дарси!
— Звучиш точно като майка ми — рече той.
— Смяташ, че е съвсем нормално да оплюваш хорските приятели пред приятелите на родителите им, когато дори не присъстват, поради единствената причина, че ревнуваш — развършах се аз.
Той се вторачи в мен, сякаш нещо го разсейваше.
— Извинявай — каза, — само се опитвах да схвана мисълта ти. Смятам ли... Да не намекваш, че ревнувам от Даниел Клийвър? И то теб?
— Не, не мен — яростно отрекох аз, защото осъзнах, че беше прозвучало точно така. — Просто допуснах, че трябва да имаш някаква причина да говориш такива ужасни неща за приятеля ми, а не проявяваш чиста злоба.
— Марк, скъпи — загука Наташа, плавно понесла се през моравата, за да дойде при нас. Беше толкова висока и слаба, че не беше изпитала нужда да слага високи токчета, тъй че лесно се придвижваше по моравата, без да й хлътват краката, сякаш беше родена за това — като камила в пустинята. — Ела да кажеш на майка си за мебелите за трапезария, които видяхме в „Конран“.
— Просто се пази — тихо изрече той, — а ще кажа и на майка ти да се пази — продължи той и многозначително кимна по посока на Хулио, докато Наташа го отмъкваше.
След още 45 минути на ужас можех да си тръгна, без да наруша приличието, като се извиних на Уна, че имам работа.
— Ах тези момичета с кариера! Не можеш да отлагаш вечно, знаеш го: тик-так-тик-так — зарадва ме тя.
Наложи се пет минути да пуша в колата, за да се приведа в състояние да шофирам. После тъкмо излязох на главния път и се разминах с колата на баща ми. До него беше седнала Пени Хъзбандс-Босуърт с червена дантелена барета с банели и две заешки ушички на главата.
Когато слязох от магистралата и се добрах до Лондон, се чувствах яко раздрусана, а и бях пристигнала много по-рано, отколкото очаквах, тъй че реших, вместо да се прибирам направо вкъщи, да мина през Даниел за малко утеха. Паркирах нос до нос с колата му. Когато звъннах, не се обади на домофона, тъй че изчаках и пак звъннах — в случай, че е бил зает с нещо приятно. Пак нищо. Знаех, че трябва да е вкъщи заради колата и защото беше казал, че ще работи и ще гледа крикет. Погледнах нагоре към прозореца му и ей ти го Даниел. Усмихнах му се сияйно, махнах и му посочих вратата. Той изчезна, реших, че е за да натисне бутона, тъй че отново звъннах. Отне му доста време да се обади.