Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
— Здрасти, Бридж. Тъкмо съм на телефона, говоря с Америка. Може ли да се срещнем след десет минути в кръчмата?
— Добре — весело откликнах аз, без да мисля, и поех към ъгъла. Но когато се огледах, той пак беше не на телефона, а ме наблюдаваше през прозореца.
Хитра като лисица, се престорих, че не съм го видяла, но вътре в мен всичко кипеше. Защо ме наблюдаваше? Защо първия път не се обади на домофона? Защо просто не натиснеше бутона и не ме пуснеше да вляза? Внезапно отговорът ме удари като гръм. Беше с жена.
Сърцето ми се заблъска в гърдите, завих зад ъгъла и после, прилепена до стената, надникнах да проверя дали се е махнал от прозореца. Нямаше и помен от него. Забързах обратно и клекнах в съседния вход, като наблюдавах входната врата между две колони дали ще излезе жена. Известно време чаках в клекнало положение. Но после започнах да мисля: ако наистина излезеше жена, откъде можех да знам, че е излязла от апартамента на Даниел, а не от някъде другаде в сградата? Какво можех да направя? Да я предизвикам на дуел? Да направя граждански арест? А и какво му пречеше да остави жената в апартамента с инструкции да остане там, докато той се добере до кръчмата, и после да си тръгне?
Погледнах си часовника. 6,30. Ха! Кръчмата още не беше отворена. Прекрасно извинение. Окуражена, забързах към вратата и натиснах звънеца.
— Бриджет, пак ли си ти? — сопна се той.
— Кръчмата още не е отворена.
Настъпи мълчание. Дали чух глас някъде в апартамента? Отказах да го приема и реших, че сигурно пере пари или търгува с наркотици. Вероятно се мъчеше да скрие полиетиленов чувал, пълен с кокаин под дъските на пода, подпомогнат от някакъв мазен южноамериканец с плитчици.
— Пусни ме — казах.
— Казах ти, на телефона съм.
— Пусни ме.
— Какво? — Ясно, печелеше време.
— Натисни бутона, Даниел — рекох аз.
Странно е как усещате нечие присъствие дори да не можете да го видите, чуете или откриете по някакъв друг начин. Е, разбира се, проверих във всички гардероби по етажите и в никой от тях нямаше никого. Но знаех, че в къщата на Даниел има жена. Може би подушвах нещо... нещо в държането на Даниел. Каквото и да беше, аз просто знаех.
Седяхме двамата нащрек един срещу друг в хола. Едва се сдържах да не хукна наоколо да отварям и затварям гардеробите като майка ми и да звъня на 1471 да проверя има ли запаметен номер от Америка.
— С какво си облечена? — попита той. В суматохата бях забравила за роклята на Джанин.
— С шаферска рокля — надменно отвърнах аз.
— Искаш ли да пийнеш нещо? — предложи той. Мислех бързо. Трябваше да го накарам да иде в кухнята, за да мога да проверя гардеробите.
— Чаша чай, ако обичаш.
— Добре ли си? — заинтересува се той.
— Да! Чувствам се прекрасно! — пропях аз. — Забавлявах се невероятно. Единствена бях облечена като уличница и затова се наложи да си сложа шаферска рокля. Марк Дарси беше с Наташа, ризата ти е много хубава... — Спрях, задъхана, защото осъзнах, че съм се превърнала (няма две мнения) в майка ми.
Той ме позагледа, после се запъти към кухнята, а аз бързо протичах през стаята да погледна зад дивана и завесите.
— Какво правиш?
На прага стоеше Даниел.
— Нищо, нищо. Просто се сетих, че може да съм си забравила една пола зад дивана — отвърнах аз и бясно започнах да отупвам възглавничките, сякаш участвах във френски фарс.
Върна се в кухнята с подозрителна физиономия. Реших, че няма време да набирам 1471 и бързо проверих гардероба, където държи завивките за разтегателния диван. Никакво човешко присъствие. После отидох при него в кухнята, като пътем отворих вратата на гардероба във вестибюла, от който изпадна дъската за гладене, последвана от кашон, пълен със стари патрони 45-и калибър, които се пръснаха по целия под.
— Какво правиш? — тихо повтори Даниел, като се показа от кухнята.
— Извинявай, закачих вратата с ръкава си — обясних аз. — Само отивах в тоалетната.
Даниел ме гледаше, като че съм луда, тъй че не можах да ида и да проверя в спалнята. Вместо това заключих вратата на тоалетната и трескаво се заоглеждах за не знам точно какво, но нещо като руси косми, хартиени кърпички с червило, чужди четки за коса — всяко от тези неща би могло да е знак. Нищо. След това тихичко отключих вратата, огледах се наляво и надясно, промъкнах се по коридора, отворих вратата на спалнята и едва не припаднах. В стаята имаше някой.