Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
След това даде знак, че изслушването е свършило, и заповяда на гърка също да излезе.
Последният, като се намери отново в тъмнината на мегдана за молитва хвана Стас за рамото и започна да го разтърсва от гняв и отчаяние.
— Бъди проклет! Ти погуби това невинно-дете — каза той, като сочеше Нели, — погуби себе си, а може би и мен.
— Не можех да постъпя иначе — отговори Стас.
— Не можеше! Знай, че сте обречени на друго пътуване, сто пъти по-лошо от първото. И то е самата смърт, разбираш ли? Във Фашода тропическата треска ще ви унищожи само за една седмица. Махди знае защо ви изпраща при Смаин.
— В Омдурман също щяхме да умрем.
— Не е вярно! Нямаше да умрете в дома на Махди, сред изобилието и удобствата. А той беше готов да ви вземе под своето крило. Зная, че беше готов. И на мен ти се отплати също така добре за това, че се застъпих за вас. Сега правете каквото си искате. Абдулахи изпраща за Фашода пощата с камилите след една седмица, а през това време правете каквото си искате. Мен повече няма да ме видите …
И като каза това той си тръгна, но след малко отново се върна. Беше бъбрив като всички гърци и трябваше да се наприказва. Искаше да излее върху главата на Стас жлъчта, която се беше събрала у него. Не беше жесток и нямаше лошо сърце, обаче искаше момчето да разбере още по-добре страшната отговорност, която беше поело върху себе си, като не послуша неговите съвети и предупреждения.
— Кой би ти забранил да си останеш в душата си християнин? — каза той. — Смяташ ли, че аз не съм такъв. Но аз не съм глупак. А ти искаше да се проявиш с фалшивото си геройство. Досега аз правех всякакви услуги на белите пленници, но вече няма да мога, защото Махди се разсърди и на мен. Всички ще загинат. А твоето малко другарче по съдба — със сигурност! Ти я уби! Дори възрастните европейци гинат като мухи от треската във Фашода, а какво остава за такова дете. Ако ви заповядат да вървите пеша край конете и камилите, тя ще падне още първия ден. Ти направи това. Радвай се сега, християнино!
И той се отдалечи, а те свиха от мегдана за молитви по тъмните улички към колибите. Вървяха дълго време, защото градът се простираше върху огромна площ. Съсипана от умората, глада, страха и ужасните впечатления през деня, Нели започна да изостава. Идрис и Гебхър я подтикваха да върви по-бързо. Но след известно време краката й отмаляха съвсем. Тогава, без много да се замисли, Стас я взе на ръце и я понесе. Той искаше да й говори по пътя, искаше да се оправдава пред нея, че не е могъл да постъпи иначе, но мислите му се сноваха и сякаш изчезнаха от главата му, та само повтаряше: „Нели! Нели! Нели!“ и я прегръщаше, без да може да каже нещо повече. След триисет-четирийсет крачки Нели заспа от умора в ръцете му, затова той продължи да върви мълчаливо сред тишината на задрямалите улички, прекъсвана само от разговора между Идрис и Гебхър.
А техните сърца се изпълваха от радост, което беше добре дошло за Стас, иначе може би отново щяха да го накажат за дръзките му отговори пред Махди. Но те до такава степен бяха погълнати от това, което им се бе случило, че за нищо друго не можеха да мислят сега.
— Чувствувах се болен — каза Идрис, — но видът на пророка ме излекува.
— Той е като палма в пустинята и като студена вода в зноен ден, а думите му са като зрели фурми — отговори Гебхър.
— НурелТадхил ни излъга, като каза, че няма да ни допусне пред своя взор. Допусна ни, благослови ни и заповяда на Абдулахи да ни награди.
— И той ще ни награди щедро, защото волята на Махди е свята.
— Бисмиллах! Така да бъде, както казваш — обади се един от бедуините.
А Гебхър започна да мечтае за цели стада камили, рогат добитък, коне и за торби, пълни с пиастри1.
От мечтанията му го изтръгна Идрис, който посочи Стас със спящата на ръцете му Нели и попита:
— А какво ще правим с този стършел и с тази муха?
— Хм! Смаин трябва да ни награди за тях отделно.
— Щом пророкът каза, че няма да разреши никакви пазарлъци с неверните, тогава Смаин няма да държи на тях.
— Съжалявам, че не попаднаха в ръцете на халифа, който щеше да научи това кученце как се лае против истината и божия избраник.
— Махди е милостив — отвърна Идрис. След това помисли малко и каза:
— Ала като са в ръцете му, Смаин ще бъде сигурен, че нито турците, нито англичаните ще убият децата му и Фатма.
— Тогава може и да ни награди, а?
— Да. Нека пощата на Абдулахи ги вземе за Фашода. На нас ще ни падне тежестта от плещите. А когато Смаин се върне тук, ще му припомним за наградата.
— Ти казваш, да останем в Омдурман?
— Аллах! Малко ли ти беше пътят от Фаюм до Хартум? Дойде време за почивка.
——