Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
——
1 след упадъка на дервишите съобщенията по вода отново бяха възстановени. — Б. а.
размножили в изобилие. Неведнъж при светлината на вечерницата децата виждаха отдалеч стада слонове, които приличаха на подвижни скали, да вървят в бавен ход към познатия им водопой. Като ги видеше, Хатим, стар търговец на слонова кост, цъкаше с език, въздишаше и казваше поверително на Стас:
— Машалла! Какво богатство! Но сега не си струва да ловува човек, защото Махди е забранил на европейските търговци да идват в Хартум и няма на кого да се продават бивните, освен на емирите за умбаи.
Наред със слоновете се срещаха също жирафи, които щом забележеха кервана, бързо побягваха с тромави подскоци, размахвайки дългите си шии, сякаш бяха куци. След това все по-често се появяваха биволи и цели стада антилопи. Когато липсваше прясно месо, хората от кервана ловуваха по тях, ала почти винаги безуспешно, защото будните и пъргави животни не допускаха да ги доближат, нито пък да ги обкръжат.
Въобще храната беше оскъдна и поради обезлюдяването на страната не можеше да се купи нито просо, нито банани, нито риба, с които в миналото негрите от племената Шилюк и Динка охотно снабдяваха керваните, разменяйки храните срещу стъклени гердани и пиринчена тел. Хатим не допусна обаче децата да гладуват, нещо повече — държеше Гебхър изкъсо и веднъж преди лягане, когато той удари Стас при сваляне на седлата от камилите, заповяда да го разпънат на земята и да му отброят по трийсет бамбукови пръчки по петите. Два дни жестокият суданец можеше да стъпва само на пръсти, проклинаше часа, в който бе напуснал Фаюм, и си отмъщаваше на подарения му млад роб, който се казваше Кали.
Първоначално Стас беше доволен, че напуснаха задушния Омдурман и че вижда страни, за които винаги си бе мечтал. Досега неговият силен организъм понасяше много добре мъчителното пътуване, а по-обилната храна му възвърна енергията. По време на пътя и при почивките той неведнъж шепнеше на ухото на сестричето си, че може да се избяга и от околностите на Бели Нил и че въобще не се е отказал от това намерение. Безпокоеше го обаче нейното здраве. Две седмици след деня на тръгването от Омдурман Нели наистина не се беше разболяла все още от треска, но лицето й отслабна и вместо да обгори, ставаше все по-прозрачно, а малките й ръчички изглеждаха като измесени от восък. Не беше лишена от грижи, нито дори от такива удобства, каквито можеха да й осигурят Стас и Динах с помощта на Хатим, но й липсваше здравословният въздух на пустинята. Влажният и горещ климат — заедно с мъчителното пътуване все повече подкопаваха силите на крехкото дете.
Още от ГозАбуТума Стас всеки ден й даваше по половин прах хинин и се тревожеше много при мисълта, че лекарството няма да му стигне задълго и никъде след това; няма да може да го намери. Ала друг изход нямаше, защото трябваше да предотврати треската. Понякога изпадаше в отчаяние. Залъгваше се само с надеждата, че ако Смаин иска да размени двамата срещу собствените си деца, трябва да намери за тях някаква по-здравословна местност от Фашода.
Но нещастието като че ли постоянно преследваше своите жертви. Един ден преди да пристигнат във Фашода. Динах, която още в Омдурман не се чувствуваше добре, както развързваше вързопа с вещите на Нели, които бе взела във Фаюм, изведнъж изгуби съзнание и падна от камилата. С много усилия Стас и Хамис успяха да я свестят. Тя не дойде на себе си, или по-точно, свести се едва вечерта, и то само за да се раздели разплакана със своето любимо момиче и да умре.
Гебхър искаше непременно след смъртта да й отреже ушите, за да ги покаже на Смаин като доказателство, че е свършила по пътя и да поиска отделно награда за нейното отвличане. Така постъпвали с робите, умрели по време на пътуване. Но по молба на Стас и Нели, Хамис не му позволи и я погребаха прилично, а гроба й отрупаха с камъни и тръни, за да я запазят от хиените. Децата се почувствуваха още по-самотни, защото изгубиха в нейно лице единствената близка и предана душа. Този удар беше особено жесток за Нели, тъй че Стас напразно се опитваше да я утеши през цялата нощ и през следващия ден.
Настъпи шестият ден от пътуването. На обед керванът пристигна във Фашода, но намери само пепелища. Махдистите лагеруваха под открито небе или в струпани набързо колиби от трева и клони. Преди три дни селището изгоряло напълно. Бяха оцелели единствено опушените от дима глинени стени на кръглите колиби и намиращият се край самата вода голям дървен навес, който през времето на египтяните служеше за склад на слонова кост и където сега живееше вождът на дервишите, емир СекиТамала. Сред махдистите той беше забележителен човек, скрит неприятел на халиф Абдулахи и личен приятел на Хатим. Той покани гостоприемно стария шейх заедно с децата, ала още в началото им разказа неприятна новина.