Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
1 Пиастър — дребна монета в някои арабски страни, равна на една стотна от лирата. — Б. пр
Колибите вече бяха близо. Стас обаче забави крачка, защото и неговите сили започнаха да се изчерпват. Колкото и да беше лека, Нели му тежеше все повече. Суданците, нетърпеливи за сън, му се караха да бърза, а след това започнаха да го подтикват, като го биеха с юмруци по главата. Гебхър дори го бодна болезнено с нож в плешката. Момчето понасяше всичко мълчаливо, като пазеше преди всичко своята малка сестричка и чак когато един от бедуините го блъсна толкова силно, че едва не падна, той им каза през стиснатите си зъби:
— Трябва живи да стигнем до Фашода.
Тези думи възпряха арабите, защото те се страхуваха да нарушат заповедта на Махди. Но още повече ги възпря това, че Идрис изведнъж получи силно главозамайване, та трябваше да се подпре на рамото на Гебхър. След малко му мина, но суданецът се изплаши и каза:
— Аллах! Нещо не съм добре. Не ме ли хваща някаква болест?
— Видя Махди, значи няма да се разболееш — отвърна му Гебхър.
Най-после стигнаха до колибите. С последни сили Стас предаде спящата Нели в ръцете на Динах, която, макар и самата да не беше здрава, бе стъкмила за момичето доста удобна постеля. Суданците и бедуините хапнаха по няколко тънки парчета сурово месо и се проснаха като пънове на плъстените постели. На Стас не му дадоха нищо за ядене, само старата Динах му мушна в ръката шепа накисната дура, открадната от камилите. Но той сега не мислеше нито за сън, нито за ядене.
Защото бремето, което тежеше на плещите му, наистина беше много тежко. Той чувствуваше, че постъпи правилно, като отхвърли милосърдието на Махди, за което трябваше да плати с отричане от вярата и душата си, чувствуваше, че баща му би бил горд и щастлив от постъпката му, но същевременно си мислеше, че е погубил Нели, другарчето си по съдба, малката любима сестричка, за която с готовност би дал и последната си капка кръв.
Ето защо, когато всички заспаха, той се затресе от силен плач и легнал върху парче от плъстена постеля, дълго плака, като дете, каквото всъщност си беше все още.
XIX
Посещението при Махди и разговорът с него, изглежда, не укрепиха здравето на Идрис, защото още през нощта той се разболя тежко, а сутринта вече беше в безсъзнание.
Хамис, Гебхър и двамата бедуини бяха повикани при халифа, който ги задържа няколко часа, хвалейки тяхната смелост. Но те се върнаха в много лошо настроение и със злоба в душите, защото се надяваха на бог знае какви награди, а пък Абдулахи даде на всеки от тях по една египетска лира и по един кон.
Бедуините започнаха разправия с Гебхър и едва не се стигна до бой. Накрая заявиха, че ще тръгнат заедно с пощенските камили за Фашода, за да си поискат от Смаин възнаграждението. Към тях се присъедини и Хамис, който се надяваше, че подкрепата на Смаин ще му донесе по-голяма полза, отколкото пребиваването му в Омдурман.
За децата започна седмица на глад и мизерия, защото Гебхър хич не мислеше да ги храни. Но за късмет Стас имаше двата талера с лика на Мария Тереза, които бе получил от гърка, и отиде в града, да купи фурми и ориз. Суданците не се противопоставиха на излизането му, защото знаеха, че от Омдурман вече не може да избяга и че в никакъв случай няма да напусне малката бинт . Това обаче не мина без приключения. Видът на момчето, което бе облечено по европейски и купуваше храна на пазара, отново събра цяла тълпа полудиви дервиши. Те го посрещнаха със смях и вой. За щастие, много от тях знаеха, че предишния ден е бил при Махди и те възпираха онези, които искаха да го нападнат. Само децата го замерваха с пясък и камъни, но той не им обръщаше никакво внимание.
Цените на пазара бяха високи. Стас въобще не можа да намери фурми, а значителна част от ориза му взе Гебхър „за болния брат“. Момчето се противопоставяше с всички сили, в резултат на което, разбира се, по-слабият получи много синини и подутини. Сега пролича и жестокостта на Хамис. Той проявяваше привързаност само към Саба и го хранеше със сурово месо. А на мизерията на децата, които познаваше отдавна и които някога бяха добри към него, гледаше с пълно безразличие. Когато Стас се обърна към него с молба поне за Нели да отделя малко храна, той отвърна със смях:
— Иди да просиш.
И накрая се стигна дотам, че през следващите няколко дни, за да спаси Нели от гладна смърт, Стас просеше. Не винаги безрезултатно. От време на време някой бивш войник или офицер на египетския хедиф му даваше по няколко пиастри или няколко сушени смокини и обещаваше да го подпомогне и през следващия ден. Веднъж попадна на мисионер и милосърдна сестра, които след като изслушаха неговата история, заплакаха над участта на двете деца и макар че самите бяха изтощени от глад, разделиха с тях всичко, каквото имаха. Обещаха му също да ги посетят и на следващия ден дойдоха в колибите, разбира се, с надеждата, че може да им се удаде да вземат децата при себе си чак до тръгването на пощата. Но Гебхър и Хамис ги пропъдиха с бичове. Следващия ден обаче Стас ги срещна отново и получи от тях порция ориз и два хинина на прах, които мисионерът му поръча да съхранява най-грижливо, предвиждайки, че във Фашода и двамата неминуемо ги очаква треска.