Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Сега ще тръгнете край разливите на Бели Нил — каза той — или сред така наречените „суди“. Реката не може да тече свободно през образуваните баражи от растения и листа, които водното течение носи и натрупва в плитчините, и там тя образува обширни заразни блата, където треската не щади дори негрите. Пазете се особено от нощуване без огън и на гола земя.
— Ние вече искаме да умрем — почти изстена Стас. Тогава мисионерът вдигна своето изсъхнало лице и известно време се моли, след това прекръсти момчето и каза:
— Вярвай в бога. Не си се отказал от него, ето защо милосърдието и грижите му ще бъдат с тебе.
Стас се опитваше не само да проси, но и да работи. Един ден видя група хора да работят на мегдана за молитви, присъедини се към тях и започна да носи глина за зида, с който трябваше да бъде ограден мегданът. Смееха му се, блъскаха го, но привечер старият шейх, който надзираваше работите, му даде дванайсет фурми, Стас беше безкрайно доволен от спечеленото, защото фурмите и оризът представляваха единствената здрава храна за Нели, а в Омдурман те се намираха все по-трудно.
Затова той с гордост ги занесе на малкото си сестриче, на което даваше всичко, каквото успяваше да получи, а сам от цяла седмица се хранеше изключително с открадната от камилите дура .
Като видя любимите си плодове, Нели се зарадва много, но искаше да си ги разделят със Стас. Тя се изправи на пръсти, постави ръце на раменете му, вдигна глава и вглеждайки се в очите му, го замоли:
— Стас, изяж половината! Изяж ги! А той й отвърна:
— Ядох, вече ядох! Толкова съм сит!
И се усмихна, но веднага започна да си хапе устните, за да не се разплаче, защото беше много гладен. Той си мислеше сутринта отново да отиде на печалба. Ала не стана така. Сутринта дойде мулазем1 от Абдулахи и заяви, че
——
1 Мулазем — пратеник. — Б. пр.
пощата с камилите ще тръгне за Фашода през нощта и по заповед на халифа Идрис, Гебхър, Хамис и двамата бедуини заедно с децата трябва да се стягат за път. Гебхър се смая и възмути от тази заповед и заяви, че няма да тръгне, защото брат му е болен и няма кой да го гледа, па дори и да беше здрав, двамата са решили да останат в Омдурман. Но мулаземът отговори:
— Волята на Махди е единствена, а Абдулахи, неговият халиф и мой господар, никога не променя заповедите си. За твоя брат ще се грижи роб, а ти ще заминеш за Фашода.
— Тогава ще дойда и ще му заявя, че няма да замина.
— При халифа влизат само тези, които той сам пожелае да види. А ако без позволение, насила се вмъкнеш при него, ще те отведат… на бесилото.
— Аллах акбар! Поне открито ми кажи, че съм роб.
— Мълчи и изпълнявай заповедите! — отговори мулаземът.
Суданецът бе видял в Омдурман огъващите се под тежестта на жертвите бесила, които суровите присъди на Абдулахи окичваха всеки ден с нови тела — и се изплаши. Това, което му каза мулаземът че волята на Махди е една. а Абдулахи заповядва само веднъж, повтаряха всички дервиши. Друг изход нямаше — трябваше да се пътува.
„Никога вече няма да видя Идрис!“ — мислеше си Гебхър.
И в неговото тигрово сърце все пак се таеше някаква привързаност към по-стария брат, ето защо бе обхванат от отчаяние при мисълта, че трябва да го остави болен. Напразно Хамис и бедуините му обясняваха, че във Фашода може би ще е по-добре, отколкото в Омдурман и Смаин може да ги награди по-щедро от халифа. Никакви думи не бяха в състояние да смекчат мъката и злобата на Гебхър, която се изливаше преди всичко върху Стас.
Този ден беше наистина мъченически за момчето. Не му позволиха да отиде на пазара, затова не можа нищо да спечели, нито да изпроси, а трябваше да работи като роб при събирането на багажа за път, с което се справяше трудно поради голямата слабост от глада и умората. Беше сигурен, че ще умре по пътя, ако не от бича на Гебхър, то сигурно от изтощение.
За щастие, гъркът, който имаше добро сърце, привечер дойде да види децата, да се сбогува с тях и да ги снабди с някои неща за из път. Донесе им също така няколко праха хинин, както и няколко гердана от стъклени мъниста и малко храна. Преди всичко обаче, като научи за болестта на Идрис, той се обърна към Гебхър, Хамис и бедуините.