Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
Но пророкът започна проповедта. Дълбокият му и звучен глас се чуваше прекрасно по целия мегдан и всяка негова дума стигаше до ушите на верните. Най-напред говори за наказанието, което господ отрежда на онези, които не изпълняват наредбите на Махди, а укриват плячката, напиват се, крадат, щадят неприятелите в битките, пушат тютюн. Поради тези престъпления аллах праща на грешниците глад и болест, която превръща лицето в медена пита.2 Земният живот е като продупчен мех за вода. Богатството и разкошът попиват в пясъка, който засипва умрелите. Единствено вярата е като крава, която дава сладко мляко. Ала раят ще се отвори само за победителите. Който побеждава неприятелите, получава избавление. Който умира за вярата, ще възкръсне во веки веков. Щастливи, стократно щастливи са тези, които вече са загинали!…
— Искаме да умрем за вярата! — отвърна с един гръмък вик тълпата.
И за момент отново екна страшна врява. Обадиха се звуците на умбаите и тъпаните… Воините удряха мечове о мечовете и пики о пиките. Войнственият ентусиазъм се разширяваше като пламък. Някои се провикваха: „Вярата е победоносна!“, други — „Чрез смъртта — в рая!“ Сега Стас
——
1 На Изток от сандалово дърво се получава благоуханно масло. — Б. а.
2 Става дума за болестта едра шарка. — Б. а.
разбра защо египетските войски не са могли да устоят срещу тези диви орди.
Когато малко притихнаха, пророкът отново взе думата. Разказваше за своите видения и за мисията, възложена му от бога. И така аллах му бил заповядал да очисти вярата и я разпространи по цял свят. Който не признае Махди за избавител, той ще бъде осъден на унищожение. Краят на света вече е близо, но преди това верните имат дълг да завладеят Египет, Мека и всички страни отвъд моретата, в които живеят неверници. Такава е божията воля и никой не може да я промени. Още много кръв ще се пролее, много воини няма да се върнат в своите колиби при жените и децата си, но щастието на тези, които ще загинат, не ще може да се опише от човешкия език.
След това той протегна ръце към събралите се и завърши така:
— Ето аз, избавителят и божият слуга, благославям светата война и вас, воини. Благославям вашите мъки, раните ви, смъртта, благославям победата и плача за вас като баща, който ви обича …
И той се разплака. Рев и врява се разнесоха наоколо, когато слизаше от амвона. Плачът стана всеобщ. Долу двамата халифи, Абдулахи и АлиуледХел, хванаха пророка под ръка и го заведоха на овчите кожи, върху които той коленичи. Идрис разпитваше нетърпеливо Стас дали Смаин не е сред емирите.
— Не! — отвърна момчето, което напразно търсеше с очи познатото лице. — Не го виждам. Може би е загинал при превземането на Хартум.
Молитвите продължиха дълго. През това време Махди размахваше ръце и крака като-паяк или вдигаше блуждаещ поглед и повтаряше: „Ето го! Ето го!“, а когато слънцето започна да клони към залез той стана и тръгна към дома си. Сега децата имаха възможност да се убедят с какво преклонение дервишите ограждаха своя пророк, защото цели тълпи се хвърлиха след него и ровеха земята, където тя беше докосната от стъпалата му. При това стигаше се до караници и бой, защото вярваха, че тази пръст предпазва здравите и лекува болните.
Мегданът за молитви бавно се опразваше. Идрис сам не знаеше какво да прави и вече искаше да се върне с децата и цялата група за нощуване в колибата при Хамис, когато пред него се изправи неочаквано същият грък, който сутринта даде по един сребърен талер и по шепа фурми на Стас и Нели.
— Разговарях с Махди за вас — каза той по арабски — и пророкът иска да ви види.
— Благодаря на аллаха и на тебе, господарю — извика Идрис. — А дали при Махди ще намерим и Смаин?