Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Знаете — каза им, — че идвам тук по заповед на Магди.
Като чуха това, те удариха чела о земята, а той продължи:
— По пътя трябва да храните децата и добре да се държите с тях. Те ще разкажат за вашето поведение на Смаин. Смаин пък ще пише за това на пророка. Ако стигне тук каквото и да било оплакване срещу вас, следващата поща ще ви донесе смъртната присъда.
Новият поклон беше единствения отговор на думите му, а Гебхър и Хамис имаха вид на кучета, на които им е поставен намордник. Гъркът им заповяда да се махнат, след което се обърна към децата на английски:
— Всичко това го измислих, защото Махди не е издавал никакви нови заповеди за вас. Ала тъй като нареди да заминете за Фашода, то вие трябва да пристигнете там живи. Разчитам и на това, че нито един от тези хора няма вече да види преди тръгването нито Махди, нито халифа.
След това рече на Стас:
— Бях обиден на тебе, момче, и още съм засегнат. Знаеш ли, че едва не ме погуби? Махди се разсърди и на мен и за да получа неговото опрощение, трябваше да дам значителна част от имота си на Абдулахи и все още не зная дали съм се спасил задълго. Всеки случай, няма да мога да помагам на пленниците така, както им помагах досега. Но ми е жал за вас и особено за нея — и той посочи Нели. — Имам дъщеря на същите години, която обичам повече от живота си. Това, което направих, направих го за нея… Христос ще ме съди за всичко. Тя и досега носи на гърдите си под роклята сребърен кръст… Името й е като твоето, мое малко момиче. Ако не беше тя, бих предпочел и аз да умра, вместо да живея в този ад.
И той се развълнува. Млъкна за малко, накрая потри с ръка челото си и заговори за друго.
— Махди ви изпраща във Фашода с мисълта, че там ще, умрете. По такъв начин си отмъщава на вас за твоята упоритост, момче, която дълбоко го засегна, а и няма да загуби славата си на „милосърден“. Той винаги е такъв… Но знае ли някой за кого по-напред е отредена смъртта! Абдулахи,му подхвърли мисълта да заповяда на тези кучета, които са ви отвлекли, да пътуват с вас. Бедно ги възнагради, а сега се страхува това да не се разчуе. Освен това и двамата с пророка желаят тези хора да не разказват, че в Египет има още войски, оръдия, пари и англичани … Тежък и дълъг ще бъде този път. Ще вървите през пуста и болнава страна, затова пазете като очите си праховете, които ви дадох.
— Господарю, заповядай още веднъж на Гебхър да не се осмелява да държи гладна Нели и да я бие — каза Стас.
— Не се бойте. Препоръчах ви на стария шейх. който кара пощата. Той е мой добър познат. Дадох му часовник и го спечелих да се грижи за вас.
Като говореше така, той започна да се сбогува. Взе Нели на ръце, притисна я до гърдите си и повтори:
— Нека бог те благослови, дете мое! …
Слънцето бе залязло и настъпи звездна нощ. В тъмнината се чуваше пръхтенето на конете и пъшкането на натоварените камили.
XX
Старият шейх Хатим удържа на обещанието, дадено на гърка, и старателно се грижеше за децата. Пътят нагоре срещу Бели Нил беше тежък. Пътуваха през Кетин, ЕдДу-чим и Кана, след което минаха гористия остров на Нил Аба, на който преди войната Махди бе живял в едно кухо дърво като дервишотшелник. Керванът бе принуждаван често да заобикаля обширни разливи, обрасли с папирус или така наречените суди, от които полъхът на вятъра носеше отровна миризма на разлагащи се листа, навлечени от водното течение. На времето английските инженери бяха разкъсали тези бентове1 и параходите можеха да пътуват от Хартум до Фашода и още по-нататък. Сега обаче реката отново се беше задръстила и като не можеше да тече свободно, преливаше от двете страни. Местностите от лявата и дясната страна на брега бяха покрити с висока джунгла, над която се издигаха могили на термити и отделни грамадни дървета; тук-таме лесовете стигаха чак до реката. На по-сухите места растяха акациеви горички. През първите седмици срещаха селища и арабски градчета, състоящи се от къщи със странни куполовидни покриви, изплетени от слама дохну, но отвъд Аба, от селището ГозАбуГума, навлязоха в страната на черните. Тя беше съвсем пуста, защото дервишите бяха отвлекли почти до последния човек местното негърско население и го продаваха по пазарите в Хартум. Омдурман, Дара, Фашер, ЕлОбейд и в други судански, дарфурски и кордофански градове. Жителите, успели да се укрият пред робството в гъсталаците и горите, бяха изтребени от глада и треската, пламнала с необикновена сила край Бели и Сини Нил. Самите дервиши казваха, че от нея умират „цели народи“. Джунглата беше покрила бивши плантации от сорго, маниока и банани. Само дивите животни, непреследвани от никого, се бяха