Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
— Смаин е във Фашода — отговори гъркът. След това той се обърна на английски към Стас:
— Възможно е пророкът да ви вземе под своя закрила, защото се опитах да го убедя в това. Казах му, че тогава славата на неговото милосърдие ще се разпространи сред всички бели народи. Тук стават страшни неща и без неговата закрила неминуемо ще умрете от глад, от лишения, от болести или от ръката на безумците. Ала Трябва да го спечелите и това зависи от тебе.
— Какво трябва да направя, господарю? — попита Стас.
— Най-напред, когато застанеш пред него, падни на колене, а ако ти подаде ръка, целуни я покорно и го моли да ви вземе двамата под своето крило.
Тук гъркът млъкна и попита:
— От тези хора никой ли не разбира английски?
— Не. Хамис остана в колибата, Идрис и Гебхър разбират само по няколко откъслечни думи, а другите не разбират и толкова.
— Това е добре. Тогава слушай по-нататък, защото всичко трябва да се предвиди. И така, Махди сигурно ще те попита, готов ли си да приемаш неговата вяра. Отговори му веднага, че си готов, че от пръв поглед, още щом като си го видял, те е озарила незнайната светлина на милосърдието. Запомни: „незнайната светлина на милосърдието!“… Това ще го поласкае и той може би ще те зачисли към мулаземите, т. е. към своите лични слуги. Тогава ще живеете в охолство и при всички удобства, които ще ви предпазят от болести. Ако постъпиш по друг начин, ще изложиш на опасност себе си, това малко клетниче, па дори и мен, който ви желая доброто. Разбираш ли?
Стас стисна зъби и нищо не каза, само лицето му се вкамени и очите му светнаха с тъжен блясък, та като видя това, гъркът продължи:
— Аз те разбирам, мое момче, това не е приятно, но друг изход няма! Тези, които оцеляха през време на кланетата в Хартум, всички приеха учението на Махди. Не се съгласиха само неколцина католицимисионери и няколко калугерки, но това е нещо друго. Коранът забранява да се избиват духовниците, та макар съдбата им да е страшна, не ги заплашва поне смърт. Но за светските хора нямаше друго спасение. Повтарям ти — всички приеха мохамеданството: германци, италианци, копти, англичани, гърци… аз самият…
И тук, въпреки уверенията на Стас, че никой от групата не разбира английски, той все пак понижи глас:
— Не е нужно да ти обяснявам, че това не е никакво отричане от вярата, никаква измяна, никакво отстъпление. Вътрешно всеки си остава такъв, какъвто е бил, и бог вижда това… Пред насилието човек, макар и привидно, трябва да се огъне. Човек е длъжен да брани живота си и би било лудост, а дори и грях, да го излагаме на опасност, и то заради какво? Заради привидността, заради няколко думи, които същевременно можеш да отречеш в себе си? Но ти не забравяй, че в ръцете ти е не само твоят живот, а и животът на твоето малко другарче, с който не бива да разполагаш. Разбира се!… И мога да ти гарантирам, че ако бог те избави някога от тези ръце, тогава нито сам ще се упрекваш, нито някой друг ще те упреква за това, както няма да упреква и никого от нас.
Като говореше така, гъркът може би залъгваше собствената си съвест, но беше излъган и от мълчанието на Стас, което накрая изтълкува като признак на страх. Затова реши да окуражи момчето.
— Ето дома на Махди — каза гъркът. — Той предпочита да живее в тези дървени колиби в Омдурман вместо в Хартум, макар че там би могъл да заеме двореца на Гордон. Хайде, смело! Не губи кураж! На въпросите отговаряй уверено. Те ценят смелостта. И не мисли, че Махди веднага ще изреве като лъв срещу тебе. Не! Той винаги се усмихва, дори когато замисля нещо лошо.
И като каза това, той започна да вика към струпалите се пред къщата да сторят път за „гостите“ на пророка.
XVIII
Когато влязоха в стаята, Махди лежеше на меко канапе, заобиколен от жени, две от които му вееха с огромни щраусови пера, други две го чешеха внимателно по стъпалата. Освен жените тук бяха само халифът Абдулахи и халифът Шериф, защото третият, АлиуледХел, в това време изпращаше войски на север, за Бербер и Абу Хамед, които още от по-рано бяха завладени от дервишите. Като видя влизащите пророкът отстрани жените и седна на канапето. Идрис, Гебхър и двамата бедуини се проснаха пред него по очи, след това коленичиха със скръстени на гърдите ръце. Гъркът кимна на Стас да стори същото, но момчето се направи, че не забелязва, поклони се само и остана право. Лицето му пребледня, но очите му издаваха силен блясък и от цялото му държание и гордо вдигнатата глава, от свитите устни, лесно можеше да се разбере, че нещо у него се беше обърнало, че колебанието и страхът бяха преминали, че е взело някакво твърдо решение, от което за нищо на света няма да отстъпи.