Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Синът ми винаги е бил и си остава глупак — отсече Еза. — Всички мъже обичат да ги ласкаят — и Хенет раздава щедри ласкателства, както се раздава ядене на гощавка! На него може би наистина му е предана — понякога си мисля, че е, — но на никого другиго в тази къща.
— Ала сигурно тя не би… тя не би убила — сопна се Ренизенб. — Защо ще иска да отрови някого от нас? Каква полза ще има от това?
— Никаква. Никаква. А защо — хич не зная какво става вътре в главата й. Какво мисли, какво чувства — ето това не знам. Но по някой път си мисля, че странни неща се мътят зад това раболепно, ласкателно държание. Ако е така, ние — аз, ти и Хори, няма как да разберем причините.
Хори кимна:
— Има една поквара, която започва отвътре. Веднъж говорих за това на Ренизенб.
— И аз не те разбрах — намеси се Ренизенб. — Но сега започвам да те разбирам по-добре. Идването на Нофрет ми отвори очите — тогава видях, че никой от нас не е такъв, за какъвто съм го мислила. Това ме изплаши… А сега… — тя безпомощно разпери ръце — всичко е страх…
— Страхът е само недостатъчно знание — каза Хори. — Когато знаем, Ренизенб, тогава тук няма повече да има страх.
— И после, разбира се, да вземем Кайт — продължи Еза.
— Не и Кайт — викна Ренизенб. — Кайт не би се опитала да убие Собек. Това е невероятно.
— Няма нищо невероятно — каза Еза. — Поне това съм разбрала през дългия си живот. Кайт е много глупава жена, а аз винаги съм подозирала глупавите жени. Те са опасни. Могат да видят само онова, което непосредствено ги засяга, и само едно нещо по едно и също време. Кайт живее в центъра на свой ограничен свят, който се състои от нея, децата й и Собек като баща на децата й. Би могло да й се стори съвсем естествено, че ако Яхмос го няма, чедата й ще получат повече богатства. Собек винаги е бил незадоволителен в очите на Имхотеп — безразсъден, лесно избухващ и безотговорен. Яхмос беше синът, на когото Имхотеп разчиташе. Но след неговата смърт бащата би трябвало да разчита на Собек. Струва ми се, че тя много лесно би стигнала до това заключение.
Ренизенб потръпна. Сякаш разбра истинското становище на Кайт за живота. Нейната загриженост, нежност, тихата й любов бяха насочени към собствените й деца. Извън самата нея, децата й и Собек светът не съществуваше. Тя гледаше на него без любопитство и без интерес.
Ренизенб изрече бавно:
— Но сигурно би допуснала, че е твърде възможно Собек да се върне жаден, както и стана, и също да пие вино?
— Не — отвърна Еза. — Не мисля, че би допуснала. Както ви казах, Кайт е глупава. Вижда само онова, което иска да види. Яхмос пие и умира и работата се потулва с магическата намеса на нашата зла и красива Нофрет. Кайт може да види само едно просто нещо — не различни възможности или вероятности, и след като не очаква Собек да умре, никога не би й хрумнало, че той ще се върне неочаквано.
— Но сега Собек е мъртъв, а Яхмос е жив! Ако предположението ти е вярно, за нея трябва да е много тревожно.
— Когато си глупав, така става — измърмори Еза. — Нещата се получават съвсем различно от предвижданията.
Тя млъкна замалко, сетне продължи:
— А сега стигаме до Камени.
— Камени? — Ренизенб почувства, че е необходимо да произнесе думата спокойно и без протест. Още веднъж очите на Хори я накара да изпита неудобство.
— Да, не изключваме и Камени. Той няма явен мотив да ни навреди. Но какво в действителност знаем за него? Идва от Север, от същата част на Египет, както Нофрет. Помогна й — с желание или не, кой може да каже? — да настрои Имхотеп срещу собствените му деца. Понякога го наблюдавах и наистина малко мога да кажа за него. Като цяло ми изглежда банален младеж с всичките му кусури и понеже е красив, с нещо привлича погледите на жените. Да, жените винаги ще харесват Камени и освен това мисля — може и да греша, — че той не е от тези, които носят истинско, трайно чувство в сърцето и разума си. Вечно е с весел и безгрижен вид и не се показва кой знае колко загрижен от смъртта на Нофрет. Но всичко това е външно. Кой може да каже какво става вътре в сърцето на човек? Един решителен мъж лесно може да си наложи всякаква маска… Дали в действителност Камени негодува за смъртта на Нофрет и дали търси отмъщение за нея? Щом Сатипи я е убила, не трябва ли Яхмос, нейният съпруг, също да умре? Да, и Собек, който я заплашваше, и може би Кайт, която я преследваше дребнаво, и Ипи, който също я мразеше? Изглежда невероятно, но кой може да каже?
Еза млъкна и погледна Хори.
— Кой може да каже, Еза?
Тя го изгледа проницателно.
— Може би ти, Хори? Ти смяташ, че знаеш, нали?
Хори помълча малко, сетне каза:
— Аз лично имам една идея за това, кой отрови виното и защо, но засега не е много ясна… И наистина не разбирам… — Той отново млъкна намръщен, после поклати глава: — Не, не мога да отправя определено обвинение.