Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
— Затова е ясно, че мотивът не е лична омраза — каза Хори. — Както казва Ренизенб, Яхмос не е такъв човек, че да си създаде врагове.
— Не — поклати глава Еза. — Мотивът е още по-неясен. Или в него се таи враждебност към семейството като цяло, или зад всичко се крие алчността, от която ни предпазват Принципите на Птахотеп. Има, казва той, по един вързоп от всеки вид зло и по един чувал от всичко, което е осъдително!
— Разбирам насоката на мисълта ти, Еза — каза Хори. — Но за да стигнем до някакво заключение, трябва да предвидим какво ще се случи.
Еза поклати енергично глава и голямата перука падна върху едното й ухо. Въпреки смешния й вид на никого не му беше до смях.
— Опитай се да направиш някакво предвиждане, Хори — подкани го тя.
Хори помълча малко, очите му бяха замислени. Двете жени чакаха. Най-сетне заговори:
— Ако Яхмос е трябвало да умре, тогава главни наследници щяха да станат другите синове на Имхотеп — Собек и Ипи. Някаква част от имота безспорно щеше да бъде отделена за децата на Яхмос, но нейното управление пак щеше да бъде главно в ръцете на Собек. Той несъмнено би спечелил най-много. Вероятно щеше да изпълнява функциите на жрец на Ка, докато Имхотеп отсъства, и да наследи тази длъжност след смъртта му. Но въпреки че Собек бе в изгодно положение, сега не можем да го виним, след като самият той е пил от отровното вино толкова, че да умре. Затова, доколкото разбирам, смъртта на двамата може да е от полза само за едного (сега) и този човек е Ипи.
— Съгласна съм — кимна Еза. — Както отбелязах, Хори, ти си прозорлив и аз оценявам начина, по който определи нещата. Но да разгледаме Ипи. Той е млад, буен и има лоши наклонности, във възраст е, когато смята изпълнението на онова, което си е наумил, за най-важното нещо в живота. Гневи се, възмущава се от по-големите си братя и смята, че е бил несправедливо изключен от участие в семейното съдружие. Изглежда и Камени му е наговорил разни неразумни неща…
— Камени ли? — прекъсна я Ренизенб, но незабавно се изчерви и прехапа устни. Хори обърна глава и я изгледа — дълъг, нежен, проницателен поглед. Тя се почувства някак си наранена от него. Еза вирна брадичка и се взря в момичето.
— Да — отговори тя. — Камени. Дали е бил подучен от Хенет или не, е отделен въпрос. Фактът си е факт. Ипи е амбициозен и груб и негодуваше от по-голямата власт на братята си. Той определено се смяташе — както ми каза преди време, за най-големия мозък в семейството.
Еза говореше сухо. Хори попита:
— Той каза това на теб?
— Беше достатъчно мил да включи и мен в притежаването на най-голям мозък.
Ренизенб настоя недоверчиво:
— Смяташ ли, че Ипи умишлено е отровил Яхмос и Собек?
— Допускам, че е възможно, нищо повече. Сега споделяме подозренията си, още нямаме доказателства. Хората са убивали близките си, откак свят светува, водени от зла алчност и омраза, макар да са знаели, че боговете не обичат да се убива. А ако Ипи е сторил това, няма лесно да намерим доказателство за деянието му, защото той безспорно е умен.
Хори кимна.
— Но както казах — продължи Еза, — това, което си казваме тук, под смокинята, са подозрения. И ще продължаваме само да подозираме всеки един от домочадието. Пак повтарям, изключвам слугите, защото нито за миг не вярвам, че който и да било от тях ще дръзне да направи нещо подобно. Но не изключвам Хенет.
— Хенет? — викна Ренизенб. — Но тя е предана на всички, не спира да твърди това.
— Много лесно е лъжите да се представят за истина. Познавам Хенет от много години, откакто дойде тук като млада жена заедно с майка ти, бедна и нещастна. Съпругът й не се грижеше за нея. И действително Хенет си остана проста и неугледна и се разведе. Единственото дете, което роди, умря още като пеленаче. Дойде тук, кълнейки се в преданост към майка ти, но аз виждах как очите й я следят, когато вървеше из къщата или из двора — и казвам ти, Ренизенб, в тях нямаше любов. Не, по-скоро личеше кисела завист; не вярвам и на всичките й твърдения колко ви е предана.
— Кажи ми, Ренизенб — попита Хори, — ти самата чувстваш ли привързаност към Хенет?
— Н-не — отвърна неохотно тя, — не чувствам. Дори често се упреквам, задето не я обичам.
— А не мислиш ли, че това е защото инстинктивно усещаш, че думите й са неверни? Доказала ли е някога любовта си към тебе с някаква действителна постъпка? Не подбужда ли винаги раздори между всички вас, като шепне и повтаря неща, които нараняват и причиняват гняв?
— Да, да, това е съвсем вярно!
Еза сухо изкряка:
— Ненапразно са ти дадени очите и ушите, преблагородни Хори!
Ренизенб се възпротиви:
— Но баща ми е много привързан и вярва в нея.