По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, ако съм ти причинила болка. Не исках да съм толкова неделикатна. Не трябваше да си го изкарвам на теб.
— Да си го изкарваш на мен? Какво? Не разбирам.
Тя взе кърпата от ръцете му и изтри гърдите и раменете му.
— О, не знам защо започнах този разговор. Безсилието ме измъчва. — Тя го целуна по брадичката. — Ще настинеш, ако стоиш така гол. Облечи се и ще ти помогна да приготвим вечерята.
— Да, мамо — засмя се Джаред.
Тя го шляпна и се отпусна за малко в люлеещия стол. Когато свърши с обличането, мъжът седна с кръстосани крака пред нея и рече:
— Когато те терзаят безрадостни мисли, най-добре е да си намираш някаква работа. Реших да ти направя зимно палто, за да можем да излизаме заедно, когато времето е хубаво. Можеш да ми помагаш. Ще започнем утре сутринта. А когато се почувстваш неспокойна или отегчена, вземи и почети някоя от моите книги. Има да четеш цяла зима.
Виктория се облегна и хвана ръцете му.
— Може да изглеждам смешна в твоите очи, но аз дойдох в щата Вашингтон с намерението да опитомя дивака от Едгър. Исках да те наблюдавам и да открия какво въздействие са оказали върху теб годините самота. Надявах се с повече късмет да те убедя да се върнеш с мен в цивилизацията. Но, знаеш ли, аз съм тази, която се промени. Сега гледам с други очи на твоето отшелничество.
Той я притегли в скута си и я притисна към себе си.
— Не мога точно да преценя как ти се е отразил престоят тук, но се убедих, че човек може да получи много, когато сподели живота си с друг.
Тя отпусна глава на рамото му и въздъхна.
— Ти си толкова добър, умееш да даряваш ласки… Но струва ли си да живеем под вечната заплаха от преследване?
— Така ли се чувстваш наистина?
— Да, сякаш стоя в подножието на планина и само ако извикам, върху мен ще се срути лавина и ще ме затрупа.
— Снеговете през зимата са като потоците през пролетта.
— Писателят Дейвид Торо ли го е казал?
— Не, Боб Симънс, учителят ми по баскетбол.
— Той ли те дари с цялата тази мъдрост, Джаред? — засмя се Виктория.
— Не, с нея се сдобих през всичките тези години на очакване.
— В очакване на какво?
— На теб.
Тринадесета глава
Не спря да вали през цялата нощ и през целия следващ ден. Виктория си внуши, че страда от клаустрофобия. Джаред я разсейваше, като я караше да му помага при шиенето на палтото от еленова кожа. Каза й, че досега си е ушил три. Веднъж Маки му дал яркосиня канадка, но било прекалено опасно да я носи, тъй като лесно можел да бъде забелязан. Затова предпочитал саморъчно направените си палта.
Работиха през целия ден, кроиха, шиха и накрая докараха палтото по мярка. Джаред го поръби със заешки пух, като използва и последните кожи, които откри в склада.
На следващата сутрин стана рано, за да довърши ръкавите и яката и когато Виктория се събуди, палтото беше готово. Той й го подаде, като се усмихваше гордо.
Виктория го облече и се завъртя. Въпреки че шевовете бяха груби и вместо копчета или цип имаше връзки, на нея й харесваше, защото той й го беше ушил.
Виктория отиде до прозореца да провери какво е времето.
— Слава Богу! Небето е ясно. Ако беше повалял още малко сняг, щеше направо да ни затрупа.
— Какво ще кажеш да се поразходим малко, след като хапнем, разбира се — предложи Джаред. — Тъкмо ще провериш дали ти топли палтото.
Наложи се да прокопаят тунел, за да излязат. Слънчевите лъчи искряха по девствено чистия сняг и щом се отдалечиха от входа на пещерата, двамата започнаха да се придвижват по-лесно напред. Не навсякъде снегът бе толкова дълбок и те продължиха разходката си, като вдишваха ледения въздух и се наслаждаваха на изгледа.
Застанаха на една издадена скала, от която се разкриваше зашеметяваща панорама — долината ниско долу и покритите със сняг планини, които я обграждаха. Дълго време останаха така, съзерцавайки благоговейно красотата на природата.
Виктория бе скрила лице зад рамото му, за да се предпази от острия вятър, а Джаред грижовно бе обгърнал раменете й. Близо до него тя се чувстваше безкрайно щастлива. Той наистина беше необикновен мъж!
Правенето на любов се бе превърнало в начин на живот за тях през последните дни. Дори вчера, когато шиха палтото, докато си почиваха, се любиха сред парчетата кожа. Джаред бе държал главата й и я бе гледал право в очите, докато свършваше, шепнейки в забрава името й.
И тя бе почувствала безмерната му любов. С всеки изминал ден ставаше ясно, колко силни чувства изпитват един към друг.
Връзката им бе източник на радост, но и причина за тревоги. Виктория се страхуваше да не забременее, но дори да внимаваха, риск винаги съществуваше. Животът, който водеха, бе като бомба със закъснител. Тя не можеше да си позволи любовта й към Джаред да замъгли разсъдъка й.