Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Джондалар, защо се изчервяваш? Я кажи за какво си мислиш? — подкачи го Диджи, когато двете жени стигнаха до сводестия вход.
Въпросът и го завари неподготвен, напомняйки му за чувството му на срам, и той се изчерви още по-силно от притеснение.
— Сигурно съм стоял много близо до огъня — смутолеви той и се обърна.
„Защо Джондалар казва неща, които не са истина? — зачуди се Айла като забеляза смръщеното му чело и объркания поглед в изразителните му сини очи, преди той да се извърне — Не се е зачервил от огъня. Изчервил се е от чувство. Точно когато си мисля, че започвам да го опознавам, той прави нещо, което не разбирам. Наблюдавам го, опитвам се да не пропускам нищо. Всичко изглежда чудесно и изведнъж, без никаква причина, той се ядосва. Виждам, че се ядосва, но не мога да разбера какво го кара да се ядосва. Също както в играта — едно нещо казваш с думи, а съвсем друго със знаци. И с него е така: говори любезно с Ранек, но тялото му показва, че е разгневен. Защо Ранек пробужда гнева му? Ето и сега, нещо го мъчи, а той казва, че му е горещо от огъня. Къде бъркам? Защо не го разбирам? Ще го опозная ли някога?“
И тримата понечиха да влязат в землянката и едва не се сблъскаха с Талут, който излизаше отвътре.
— Бях тръгнал да те търся, Джондалар — каза водачът. — Не ми се ще да пропилявам такъв хубав ден, пък и Уимез е направил непредвидено разузнаване докато се е връщал. Казва, че минали край мястото, на което се канели да презимуват стадо бизони. След като се нахраним, тръгваме на лов. Би ли желал да дойдеш с нас?
— Да, бих! — отвърна Джондалар с широка усмивка.
— Помолих Мамут да разбере какво ще бъде времето и да потърси стадото. Той казва, че знаците са добри и че стадото не се е отдалечило много. Каза и нещо друго, което не разбирам. Каза: „Изход е самият вход“. Това говори ли ти нещо?
— Не, но това не е необичайно. Онези, които служат на Майката често казват неща, които не разбирам — усмихна се Джондалар. — Те говорят със сенки върху езиците си.
— Понякога се чудя дали самите те знаят какво искат да кажат — отбеляза Талут.
— Ако ще ходим на лов, искам да ти покажа нещо, което може да е от полза.
Джондалар го заведе до техния одър край Огнището на Мамута. Взе в ръка сноп леки копия и някакъв непознат за Талут инструмент.
— Изработих това в долината на Айла и оттогава все с него ловуваме.
Айла стоеше настрана, наблюдаваше ги и усещаше как я изпълва ужасно напрежение. Неимоверно много и се искаше да я включат в ловната дружина, но не знаеше как тези хора гледат на жените, които ходят на лов. Ловуването и бе причинило големи терзания в миналото. На жените от Клана бе забранено да ходят на лов и дори да докосват ловни оръжия, но въпреки наложеното табу, тя сама се бе научила да си служи с прашка и когато това излезе наяве, наказанието бе жестоко. След като устоя на него дори и разрешиха да ходи на лов с ограничен брой оръжия, за да умилостивят могъщия и тотем, който я бе закрилял. Но ловните и умения още повече засилиха омразата на Брод към нея и в крайна сметка допринесоха за изгнанието и.
Въпреки това, именно способността и да си служи с прашка бе увеличила шансовете и, когато живееше сама в долината и я бе подтикнала и насърчила да усъвършенства умението си. Айла бе оцеляла, защото можеше да се грижи за себе си, благодарение както на знанията и уменията си на жена от Клана, така и на собствената си интелигентност и смелост. Но за нея ловът бе станал символ на нещо повече от сигурността, че може да се издържа сама и да носи отговорност за постъпките си той бе равнозначен на независимост и свобода — негово естествено следствие. Нямаше да се откаже лесно от него.
— Айла, защо и ти не вземеш копиемета си? — предложи и Джондалар, а после отново се обърна към Талут. — Аз съм по-силен, но Айла е по-точна от мен. Тя по-добре от мен ще ти покаже какво може да се постигне с това. Всъщност, ако искаш да присъстваш на демонстрация по точност, трябва да я видиш с прашка. Мисля, че умението и да борави с нея и е помогнало да си служи по-добре и с копията.
Айла въздъхна — не бе усетила, че слуша със затаен дъх — и отиде да вземе копиемета и стрелите си докато Джондалар разговаряше с Талут. Все още и бе трудно да повярва на лекотата, с която този мъж от Другите бе приел силното и желание и способността и да ловува, както и на естествения начин, по който хвалеше способностите и. Той изглежда допускаше, че Талут и обитателите на Лъвския бивак също ще я приемат като ловец. Тя хвърли поглед към Диджи, чудейки се какво би казала една жена.