Графинята и Сребърния меч
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графинята и Сребърния меч». Краткое содержание книги:
— Така е. Дълбоко съжалявам, че се оставих отново да ме хванете.
Изведнъж конят спря.
— Мога ли най-сетне да сляза? — изфуча тя.
— Мисля, че бихте могла да се изкъпете.
— И аз това искам. За нищо друго не копнея така непреодолимо!
— Тогава няма нужда да чакате повече.
Тя ужасена опита да си поеме дъх, когато от коня се оказа направо в студената, почти метър дълбока, леденостудена вода. Вълните се затвориха над главата й. Кашляйки и пръхтейки, Кет отново изскочи над водата и жадно пое въздух.
— Копеле! Негодник! — тя стоеше в потока и се олюляваше.
— Достатъчно, госпожице! — рече той и скочи от седлото.
Кет, обърнала му гръб, изплашена очакваше какво ще се случи.
— Махайте се! Просто не се приближавайте! Предупреждавам ви! Говоря сериозно, не разбирате ли… — тя замълча, защото мъжът сграбчи раменете й, при това не особено нежно.
— Пуснете ме! Веднага!
— Не. Или поне не веднага.
— Не ми причинявайте болка…
— Нямам такова намерение.
— Не бихте могли…
— Напротив, госпожице, мога да имам всичко, което завладея благодарение на силата си.
Като вкаменена Кет се взираше в очите му, запленена от тайната, скрита зад странния му шлем. Тогава мъжът неумолимо я притегли към себе си. Кет усети хладната стомана на шлема, опрян до лицето й.
— Не! — противеше се тя.
— Да! — изпод студенината на метала тя внезапно почувства горещите му устни, които я докосваха. Гневна и уплашена, тя направи опит да се освободи, оказвайки отчаяна съпротива, но младият мъж притисна тялото й още по-силно към своето. Кет едва дишаше, напразно опитвайки, опряла ръце в гърдите на непознатия, да го отблъсне. По тялото й пробягваха горещи вълни, които я караха да изтръпва. Не, няма да се предаде, никога!
Но странната топлина я опиваше и едновременно с гнева и ужаса в гърдите й се надигна ново чувство — възбуда…
Не знаеше точно кога е престанала да се съпротивлява. Бе решена да не се остави да бъде надвита, но едновременно с това винаги когато мъжът я докоснеше, с нея се случваше нещо странно. Топлината във вените й се превърна в непоносим пожар, който я правеше напълно безсилна. Целувката сякаш нямаше да има край.
Обхвана я инстинктивен страх от непознатия и тя отново опита да се освободи, но без никакъв резултат. Ръцете му я държаха в желязна прегръдка, пръстите — заплетени в косите й, здраво държаха главата на момичето, докато устните му нежно си играеха с нейните.
Тогава той я целуна с растяща страст — настоятелно и властно. Накара я да отвори устни. Опияняваща топлина изпълни устата й, докато езикът му жадно я изследваше, след което започна прелестна игра с нейния.
Би трябвало да се съпротивлява, докато безсилна падне във водата — мъртва. Но Кет не можеше, защото изгарящите пламъци по устните й изглежда обхващаха цялото й тяло, въпреки че нозете й бяха обливани от ледени вълни. Нетърпящата съпротива магия на езика му отнемаше дъха й, люлеейки я в сладка немощ. Кет бе пленена от опияняваща омая. Ръцете му галеха шията й, плъзгаха се между двете тела, пръстите му обхванаха под наметката една от гърдите й, скрита само от тънкия разкъсан лен на нощницата й. С набъбналото зърно на гръдта си усещаше грубата му длан. Тихият й стон бе заглушен от нова, още по-гореща целувка. Сега сякаш пожарът обхвана и слабините й, което накара Кет да се ужаси, повече от себе си, отколкото от непознатия. Тя нададе приглушен вик, а безименен страх отне и последните останали в тялото на момичето сили. Треперейки, тя се извиваше в прегръдката му, опитваше се да се изплъзне от жадните целувки, което й се отдаде едва когато непознатият сам отлепи устни от лицето й.
Той я отблъсна от себе си и на Кет й се стори, че мъжът трепери не по-малко от нея. Наметката се бе свлякла от раменете й и течението я носеше към брега. В този миг, застанала пред Сребърния меч, увита само в остатъците от разкъсаната си нощница, тя се изплаши. Усети хладен полъх на вятъра върху гърдите си и едва сега видя, че те са напълно голи, с набъбнали от студа и милувките му зърна… Тихо извика и придърпа ленената нощница нагоре, което бе почти безсмислено, защото тънката материя лепнеше по мокрото й тяло, разкривайки всичко — гърдите, хълбоците, златистия триъгълник между бедрата й.
— Наистина очарователно, госпожице! — въпреки насмешливия тон, мъжът изглежда страдаше, преизпълнен с гняв и разкъсван от мъчително вътрешно напрежение. Сам си бе виновен. Възвърнала смелостта си, Кет отново се опита да го удари, но непознатият улови китките й и тя трябваше да стисне зъби, за да не издаде болката, която й бе причинил.