![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Но те знаеха, че Хуанита Уилямсън е дълбоко уважавана в Ейда. Тя беше ревностна християнка и в петдесятните църкви я познаваха добре. Освен това имаше стотици редовни клиентки в козметичния си салон, с които се държеше като с близки приятелки. Ако Хуанита застанеше на мястото на свидетелите и кажеше, че в нощта на убийството Рони си е бил у дома, съдебните заседатели щяха да й повярват. Да, в момента синът й очевидно изживяваше труден период, но тази жена със сигурност не беше отгледала убиец.
А сега Хуанита си спомни и още нещо. През 1982 г. наемането на видеокасети набираше скорост. Бизнесът беше открит от един магазин надолу по улицата, на която живееха. На 7 декември Хуанита беше взела под наем видеокасетофон и пет от любимите си филми и двамата с Рон ги бяха гледали чак до следващата сутрин. Така че вечерта, когато беше извършено престъплението, той си беше вкъщи, в дневната, на канапето, и си беше прекарал чудесно, гледайки стари филми с майка си. Хуанита, естествено, пазеше талона от видеотеката.
Дейвид Морис винаги се беше грижил за малкото юридическа помощ, от която имаше нужда Хуанита. Той дълбоко я уважаваше и понякога представляваше сина й, когато нарушеше закона, макар че Рон изобщо не беше добър клиент. Морис изслуша историята на Хуанита, погледна талона от видеотеката и изобщо не се усъмни, че тя казва истината. Почувства и облекчение — и той, както много други хора в града, беше чул слуховете, че Рон е замесен в убийството на Картьр.
Морис най-често защитаваше в съда хора, обвинени по наказателния кодекс, и никак не уважаваше полицаите в Ейда. Но все пак ги познаваше, така че уреди среща между Денис Смит и Хуанита. Дори я закара лично до участька и седна до нея, докато тя разкаже всичко на Смит. Детективът внимателно я изслуша, погледна талона от видеотеката и накрая я попита дали има нещо против да запише показанията й на видео. Разбира се, че нямаше.
Дейвид Морис гледаше през прозореца, докато Хуанита седеше на един стол срещу камерата и отговаряше на въпросите на Смит. Докато я караше обратно към къщи, тя беше спокойна, че е уредила този въпрос.
Ако във видеокамерата изобщо е имало касета, никой не я видя. Ако детектив Смит изобщо беше отбелязал този разговор някъде, той дори не спомена за него по време на делото, което последва.
Рон седеше в затвора, дните и седмиците минаваха, а той се притесняваше за майка си. Към август тя вече беше на смъртно легло в болницата, но на него не му позволиха да отиде да я види.
През същия месец съдът нареди на доктор Чарлс Еймъс отново да го прегледа и психиатърът реши да му направи някои тестове. Още по време на първия обаче той забеляза, че Рон просто отговаря с „Да“ на всички въпроси. Когато Еймъс настоя за обяснение, Рон каза:
— Кое е по-важно, този тест или майка ми?
Прегледът беше прекратен, но Еймъс все пак отбеляза:
— Трябва да се изтъкне, че разговорът с мистър Уилямсън показва определено влошаване на емоционалното му състояние в сравнение с последната ни среща през 1982 година.
Рон умоляваше полицаите да му позволят да види майка си, преди да умре. Анет също. През годините тя се беше запознала с надзирателите. Когато носеше сладки на Рони, винаги имаше достатъчно и за останалите затворни-ци и надзирателите. Понякога дори им готвеше в кухнята на затвора.
Болницата не е далеч, изтъкваше тя. Градът беше малък и всички познаваха Рон и семейството му. Не беше много вероятно той да се сдобие с някакво оръжие и да нарани някого. Най-сетне стигнаха до споразумение, така че една вечер след полунощ изведоха Рон от затвора, с белезници на ръцете и вериги на краката, под въоръжен конвой, и го закараха до болницата, където го сложиха да седне на една инвалидна количка и започнаха да го бутат по коридора.
Хуанита беше заявила пределно ясно, че не иска да вижда сина си с белезници. Анет беше помолила полицаите да се съобразят с това и те неохотно се бяха съгласили. Но междувременно, в някакъв момент, бяха забравили. Белезниците и веригите на краката не бяха свалени. Рон също ги помоли да махнат белезниците само за няколко минути, докато се види с майка си за последен път. Невъзможно. Наредиха му да остане седнал в инвалидната количка.
Рон помоли за одеяло, с което да покрият белезниците и веригите на краката му. Полицаите се поколебаха — това можеше да представлява проблем, — но после се съгласиха. Вкараха го в стаята на Хуанита и настояха Анет и Рене да излязат. Те помолиха да останат — да бъде цялото семейство — за последен път. Ченгетата отвърнаха, че това е прекалено рисковано. Вървете да изчакате в коридора.