Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Будуването нощем, за да подслушва разговорите им, не беше най-утешителното отмъщение. Но Гейб се закле пред себе си, че някой ден ще получи своето, ако не го убиеха преди това. Бързо прогони тази мрачна възможност от съзнанието си и се съсредоточи върху разговорите на корейците.
Странно. Обикновено ясно различаваше гласовете на своите похитители, но тази нощ те звучаха някак далечно и завалено. Не можеше да преведе и дума.
Сигурно се дължеше на обезводняването на организма му, както предположи. Или пък дали не бяха сложили в ориза му за вечеря алкохол, смесен с наркотик? Смъкна се от каменната издатина и се затътри към вратата, за да ги чува по-добре. Кракът му докосна нещо твърдо и голямо, което преграждаше пътя му.
Какво беше това, дявол го взел?
Напрегна зрението си и различи стол, тапициран с кожа, бюро и компютърен монитор. Приличаше точно на неговото собствено бюро у дома.
Примигна и го огледа още по-отблизо. Я почакай, че това беше собственият му дом. Гейб стоеше по средата на кабинета и мъжделивата лунна светлина се процеждаше едва-едва под спуснатите щори. Мили боже, той ходеше насън!
С чувството, че току-що е пътувал през времето и пространството с космическа скорост и е преминал в друго измерение, посегна да се хване за стола. Стомахът му се сви в спазъм, заплашвайки да излезе през устата. Точно като в последния му сън, всичко бе изглеждало толкова реално. Цялото тяло го болеше, сякаш вчера го бяха бъхтили с юмруци. Ако не се беше събудил…
Не, доктор Териен смяташе, че той няма да нарани отново Хелън. Но винаги имаше възможност да направи нещо, без да го съзнава. Никога нямаше да си го прости, ако се случеше.
Замъкна се обратно до кушетката, като се олюляваше, и се свлече върху нея. Беше благодарен за възвръщането на паметта си, наистина беше. Но спомените за преживените мъчения се повтаряха отново и отново и от това стомахът му направо се преобръщаше. Наложи си да възстанови в подробности всеки отделен спомен. Трябваше да знае дали е предал страната си. Какво е казал в момент, когато е изпитвал адска болка.
Когато прегледът на спомените приключи, му се повдигаше ужасно и бе разтърсен от шока, но почувства облекчение, защото разбра, че не е изложил на риск ничия сигурност. Не беше предал своите.
Изпита облекчение, разбирайки защо похитителите му са били толкова безжалостни в търсенето на информация. Помисли си за новината, която бе чул по телевизията предишната вечер. Много севернокорейци умираха от глад и не се очакваше никаква финансова помощ, затова те продаваха информация за пари. Нямаше нищо лично; просто се опитваха да оцелеят.
Ругаейки тихо, Гейб погледна дигиталния часовник. Три и четиридесет и две. Действието на сънотворните явно вече бе преминало. Нямаше вероятност отново да заспи. Не и с тези тревожни мисли в главата.
Компютърният монитор привлече погледа му и по тялото му преминаха ледени тръпки. Тези хора вероятно бяха все още там, от другата страна на кабелните проводници. Може би имаше начин да ги проследят и открият… не беше сигурен. Именно с Лутър трябваше да говори за това, а според годеницата му той все още не се беше прибрал у дома.
Компютърът го привличаше. По някакъв начин бе свързан с неговото минало. Премести се върху тапицирания с кожа стол и сърцето му тревожно заби в очакване. На какво? Той обмисляше странната си реакция.
Посегна под бюрото, включи компютъра и се облегна назад, докато той се зареждаше.
Иконката с надпис „Имате поща“ блесна на екрана и Гейб подскочи така, сякаш го разтърси дефибрилатор.
Какво ми става, по дяволите?
Усещането, че изживява същата ситуация за втори път, беше неизбежно — това му се бе случвало и по-рано. Бе седял пред компютъра и… мамка му! Не можеше да си спомни! С треперещи пръсти натисна клавиша, за да отвори пощенската кутия за входящи съобщения на Малъри.
Оказа се пълна със съобщения от Реги, повечето от които препратени вицове. Нямаха никаква връзка с него, нито с неговото положение.
Отвратен от себе си, Гейб затвори компютърната поща и потърси някой известен вестник. Дяволски много неща се бяха случили през изминалата година. Когато страницата с вътрешните новини изскочи на екрана, той веднага влезе в електронния архив. Никога нямаше да стане отново тюлен, ако не се подковеше добре и не наваксаше пропуснатото.
Отивайки към кухнята за закуска, Хелън спря пред вратата на кабинета. Гейб буден ли беше? Струваше й се, че дочува лекото потракване, сякаш работи с клавиатурата на компютъра.