Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола се насили още веднъж да огледа стаята и този път видя нещо друго. Там където не беше изцапана с кръв или някакви други течности, бялата мазилка на стените беше разтопена.
— Какво, по дяволите… — изрече бавно, така заинтригуван от аномалията, че почти забрави касапницата наоколо.
Пристъпи по-близо до стената, на която се намираше вратата, защото до нея можеше да се доближи без да му налага да премества нещо или да стъпва в някоя локва, и я пипна. Не само мазилката се беше разтопила, а и дървото под нея. Бяха се слели, двете различни материи се бяха разтворили една в друга, образувайки стъкловидни мехури. Никола отново изруга. Това също бе нещо, научено в Лодун, но не в медицинския колеж. Беше магия; най-вероятно резултат от неконтролирана сила.
Трябваше да потърси още белези, които да потвърдят, че това е магия, но изведнъж откри, че просто не може да се обърне и пак да погледне останалата част от помещението. Той излезе и кимна на Крак, който отново затъмни фенера и затвори вратата.
Изкачиха стълбите и когато стигнаха до хола Рейнар бързо свърна в коридора, който водеше навън.
Никола го хвана за лакътя.
— Трябва все пак да претърсим и останалата част от къщата. Можем да се върнем утре, но трябва да сме сигурни, че тук не се крие още някой.
Рейнар се поколеба. Той бе много разстроен, но всячески се опитваше да го прикрие.
— Да — каза накрая — Прав си. Трябва да довършим.
Разделиха се, за да свършат по-бързо. Крак вече беше прегледал подземието, където изглежда нямаше друго, освен телата и инструментите за убийства и изтезания. Намериха многобройни доказателства, че къщата е била обитавана и то наскоро. Приземният етаж беше чист, с изключение на кухнята, където все още имаше следи от приготвянето на храна и изяждането й на голямата маса. Имаше запаси от свещи, светилно масло и храна. Отпечатъците в праха и мръсотията върху малкото останали килими, се виждаха ясно, макар да не бяха достатъчно запазени, за да позволят идентификация на обувките, които ги бяха оставили.
На втория етаж Никола откри използвана наскоро спалня и претърсването на чекмеджетата и шкафовете от оскъдната мебелировка извади на бял свят тънък пакет тетрадки, с листа покрити с елегантен ситен почерк. Той ги заразгръща ентусиазирано, но като ги прегледа установи, че не бяха просто дословен препис на някакъв наръчник по магия. Бе донякъде окуражаващо, че въпросният вид магия беше некромантия. Това ставаше съвършено очевидно още на първата страница, в която се преговаряха всички приложения на изсушената човешка кожа. Бележките бяха подобни на записки, които би си водил един ученик от книга, която му е било разрешено да ползва, но не и да изнася от библиотеката на учителя. Никола все пак взе тетрадките, но по-нататък не откри нищо ценно.
В последната стая в отдалечения край на лявото крило Никола бе спрян на вратата от вече познатата миризма на разлагаща се плът. Това беше спалня, обзаведена малко по-добре от останалите, които бе претърсил. Погледът му се спря на тоалетката, където под дебел слой прах лежаха четки, гребени и стъклени шишета. Той отиде с неохота до плътния балдахин на леглото и отметна една от дрипавите завеси.
Поне това бе естествена смърт. На леглото бе положена старица в износена рокля, демодирана поне преди двадесет години и деликатни пантофки, извезани с пайети. Очите и бяха склопени и ръцете и бяха скръстени на гърдите. Плътта й бе силно разложена и съсухрена; бе напълно възможно да лежеше тук от година и повече.
Той пусна завесата. Имаше вероятност узурпаторите дори да не подозираха, че тя беше тук. Надяваше се, че онази последна вярна прислужница, която я бе облякла в най-хубавата й рокля, положила тялото й и спуснала завесите на балдахина, беше продължила тази си дейност, опаковайки нещата си и заключвайки вратата след себе си и не беше останала, за да се превърне в част от колекцията в мазето.
Никола проточи претърсването възможно най-дълго, но само тримата с една лампа не можеха да сторят кой знае колко. Накрая Рейнар го хвана за реверите.
— Ник, нищо повече не можем да направим тази нощ. Трябва ни лекар, магьосник и достатъчно хора, за да погледнем във всеки кабинет, стайче и миша дупка в тази къща. Между другото, не се надявай да откриеш на стената кърваво послание „Аз направих това. Ела и ме намери на този и този адрес“. Зарежи засега. Утре ще се върнем с помощници.
Никола огледа притихналия хол и застиналия във въздуха прах. Накрая каза:
— Прав си, да тръгваме.
Напуснаха къщата през вратата откъм градината. Никола се надяваше, че въздухът отвън, ще го ободри, забележително чист и свеж след зловонието на телесните течности вътре, но не бе направил и две крачки по обраслата пътека, когато започна да повръща върху градинската стена.