Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
В тази глава едва ли е уместно да се спираме подробно на всеки от великите магистри. Неколцина от по-неизвестните са значими само в контекста на съответната епоха, а за да разкрием това значение, трябва да обясняваме надълго и нашироко забравени исторически събития. В случая с по-известните имена ще е невъзможно да им отделим подобаващото внимание само върху няколко страници. Ето защо сме дали кратки биографични данни на великите магистри и сме описали сбито връзките между тях в приложението в края на книгата. В тази глава ще се спрем на по-важните обществени и културни промени, в които мнозина велики магистри са играли заедно или поотделно определена роля. Тъкмо в тези обществени и културни промени съзряхме явния почерк на Братството от Сион.
Рене Анжуйски
Макар и почти забравен днес, Рене Анжуйски, или както е бил известен — Добрият крал Рене, е една от ключовите фигури в европейската култура непосредствено преди Ренесанса. Роден през 1408 г., той успява да се сдобие с какви ли не титли. Сред най-значимите са граф на Бар, граф на Прованс, граф на Пиемонт, граф на Гиз, херцог на Калабрия, херцог на Анжу, херцог на Лотарингия, крал на Унгария, крал на Неапол и Сицилия, крал на Арагон, Валенсия, Майорка и Сардиния и може би най-впечатляващата — крал на Йерусалим. В този случай, разбира се, Рене е крал само по титла. Въпреки това тази титла обозначава приемственост, простираща се чак до Годфрид Булонски, и е призната от другите европейски монарси. През 1445 г. една от дъщерите на Рене, Маргарита Анжуйска, се омъжва за краля на Англия Хенри VI и играе съществена роля във Войната между Червената и Бялата роза.
На младини Рене Анжуйски е свързан с Жана д’Арк, макар и да не са известни подробности. Според историците Жана е родена в град Домреми, херцогство Бар, тоест във владенията на Рене. Появява се на историческата сцена през 1429 г., когато отива в крепостта Вокульор на няколко километра от Домреми нагоре по течението на Мьоза. Оповестява пред коменданта на крепостта, че има „божествена мисия“: да спаси Франция от английските нашественици и да направи така, че дофинът, впоследствие Шарл VII, да се възкачи на френския престол. За да изпълнела мисията си, трябвало да иде при дофина, в неговия дворец, който се намира далеч на югозапад, в Шинон на Лоара. Жана д’Арк обаче не настоява пред коменданта на крепостта да се погрижи тя да стигне в двореца, а иска друго: специална аудиенция при херцога на Лотарингия — тъст на Рене и братовчед на баба му.
Молбата й е удовлетворена и Жана получава аудиенция при херцога в неговата столица — Нанси. Щом пристига, Рене Анжуйски вече е там. Когато херцогът на Лотарингия я пита какво иска, тя отвръща недвусмислено, с думи, които и до ден-днешен озадачават историците: „Вашият син, коне и неколцина добри мъже, които да ме отведат във Франция.“98
И по онова време, и по-късно мнозина са се опитвали да разгадаят каква точно е била връзката на Рене с Жана д’Арк. Според някои вероятно не особено надеждни източници те са любовници. Факт е, че са се познавали и че Рене е присъствал, когато Жана оповестява мисията си. Нещо повече, някои летописци от онова време твърдят, че когато Жана поема към двореца на дофина в Шинон, Рене тръгва с нея. И не само това. Според същите летописци Рене се сражава рамо до рамо с нея по време на обсадата на Орлеан99. През следващите столетия явно са предприемани не един и два опита да бъде премълчана ролята на Рене в живота на Жана д’Арк. И все пак по-късните му биографи не могат да кажат какво е правил той и къде се е намирал от 1429 до 1431 г., когато славата на Жана д’Арк достига връхната си точка. Обикновено премълчават този период или просто отсъждат, че е живял мирно и кротко в двореца в Нанси, за което обаче няма потвърждения.
Ако се съди от обстоятелствата, Рене все пак наистина е придружил Жана до Шинон. По онова време там последната дума има един човек: Йоланда Анжуйска. Тъкмо тя поддържа духа на нерешителния дофин, страдащ от треска. Тъкмо тя, кой знае защо, се обявява за закрилница и покровителка на Жана д’Арк. Тъкмо тя се преборва със съпротивата на двореца, отхвърлил предложението на дръзката девойка, и й издейства да замине с войската за Орлеан. Тъкмо тя убеждава дофина, че Жана може би наистина е избавителката на страната, за каквато се представя. Тъкмо тя стои зад брака на дофина не с друг, а със собствената й дъщеря. А Йоланда е майка на Рене Анжуйски.
98
De la Marche, Lecoy. Le Roi Rene. V. 1, p. 69. Херцогът на Лотарингия няма син, Жана д’Арк явно говори за Рене.
99
Staley. King Rene d’Anjou, p. 153.