Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Повечето несъответствия между списъците в „Тайните досиета“ и в другите източници имат своето обяснение. Тук не си струва да се спираме на всяко от тях и да го тълкуваме. Един пример ще е достатъчен, за да покажем как и защо са се появили тези несъответствия. Освен велик магистър орденът е имал и множество областни магистри — магистър за Англия, за Нормандия, за Аквитания, за всички територии, където са се простирали владенията му. Имал е и магистър за цяла Европа, както, по всичко личи, и магистър за флотата. В документите и указите тези местни или областни магистри неизменно са се подписвали с „Magister Templi“, тоест „магистър на тамплиерите“. В повечето случаи и великият магистър — било от скромност, било от небрежност, безразличие или просто от нехайство, също се подписва само с „Magister Templi“. С други думи, Андре дьо Монбар, областен магистър на Йерусалим, е подписвал указите например със същата титла, както великия магистър Бертран дьо Бланшфор.
Както се убеждаваме, не е трудно някой историк, който се осланя само на един-два указа, без да съпоставя източниците, да се заблуди какъв точно е бил в ордена Андре дьо Монбар. Точно такава грешка е допусната в доста списъци на великите магистри на тамплиерите, в които е включен и Еврар де Бар. Но според устава на ордена великият магистър е избиран на общ съвет в Йерусалим и живее там. Ние установихме, че Еврар де Бар е областен магистър, избран и живял във Франция и посетил Светите места много по-късно. Въз основа на това преспокойно може да бъде зачеркнат от списъка на великите магистри — както всъщност е в „Тайните досиета“. Именно в тези чисто научни тънкости авторите на „Тайните досиета“ бяха проявили изключителна прилежност и точност и това ни наведе на мисълта, че е невъзможно досиетата да са били скалъпени по-късно.
Повече от година проучвахме и сравнявахме различните списъци на великите магистри на тамплиерите. Прегледахме всички трудове за тамплиерите на английски, френски и немски, сетне проверихме и източниците. Не подминахме и писмените паметници от онова време, например летописите на Вилхелм Тирски и на други негови съвременници. Запознахме се с всички документи на ордена, до които успяхме да се доберем, поискахме пълна информация и за указите, които знаехме, че са се запазили, но до които нямахме достъп. Сравнихме подписите и титлите върху множество възвания, укази и актове на тамплиерите. След това пълно проучване се убедихме, че най-точен е списъкът в „Тайните досиета“, и то не само за имената на великите магистри, но и за периодите, когато те са оглавявали ордена. Ако съществуваше достоверен списък на великите магистри на ордена, то това бе списъкът в „Тайните досиета“94.
В случая е важно не толкова, че списъкът е точен, а това, че той изобщо съществува. Бихме могли да предположим, че е съставен от невероятно добросъвестен изследовател, макар че задачата му е била наистина колосална. Вероятно все пак е имал достъп до хранилища с поверителна информация „за вътрешно ползване“, с каквато историците не разполагат.
При всички положения бяхме изправени пред неоспоримия факт: някой е получил достъп до списък, много по-точен от останалите. А тъй като този списък — въпреки разминаванията с други, наглед по-меродавни източници — толкова често се оказваше верен, това ни наведе на мисълта, че можем да разчитаме до голяма степен и на „Документите на Братството“ като цяло. Щом те бяха достоверни по този толкова деликатен въпрос, нямаше причини да се съмняваме в точността им по другите засегнати теми.
Това толкова необходимо потвърждение дойде тъкмо навреме. Без него сигурно щяхме да подминем с лека ръка третия списък в „Тайните досиета“: на великите магистри в Братството на монасите от Сион, защото той изглеждаше направо абсурден.
6. Великите магистри и подмолният ход на събитията
В „Тайните досиета“95 са изброени следните велики магистри на Братството на монасите от Сион, или ако използваме официалния термин, „nautonnier“, старофренска дума, която означава „кормчия“:
Жан дьо Жизор 1188–1220
Мари дьо Сен Клер 1220–1266
Гийом дьо Жизор 1266–1307
Едуар дьо Бар 1307–1336
Жана дьо Бар 1336–1351
Жан дьо Сен Клер 1351–1366
Бланка д’Еврьо 1366–1398
Никола Фламел 1398–1418
Рене Анжуйски 1418–1480
Йоланда дьо Бар 1480–1483
Сандро Филипепи 1483–1510
Леонардо да Винчи 1510–1519
Главнокомандващият френската кралска армия 1519–1527
Фердинанд ди Гонзаг 1527–1575
Луи дьо Невер 1575–1595
94
Вероятно си струва да сравним двата списъка на предполагаемите велики магистри на рицарите тамплиери, цитирани по-долу.
А) Този списък е поместен в „Тайните досиета“ на Анри Лобино:
Хуго дьо Пайен, 1118–1131
Робер дьо Бургон, 1131–1150
Бернар дьо Трамбле, 1150–1153
Бертран дьо Бланшфор, 1153–1170
Жанфьоде Фюлшрин, 1170–1171
(или Гофридус Фулшериус, или Жофроа Фуше)
Франсоа Отон дьо Сент Аман, 1171–1179
Теодор дьо Глез, 1179–1184
(или Теодорикус, или Терикус)
Франсоа Жерар дьо Ридфор, 1184–1190
Б) Вторият списък е от съвременна публикация (вж. Seward. Monks of War, p. 306):
Хуго дьо Пайен, 1118–1136
Робер дьо Креон, 1136–1146
Еврар де Бар, 1146–1152
Бернар дьо Трьомле, 1152–1153
Андре дьо Монбар, 1153–1156
Бертран дьо Бланшфор, 1156–1169
Филип дьо Мили, 1169–1170
Юд дьо Сент Аман, 1170–1179
Арнолд дьо Торож, 1179–1185
Жерар дьо Ридфор, 1185–1191
Ще е интересно да се спрем на един пример в потвърждение на списъка в „Документите на Братството“, да речем, на първия велик магистър.
Годината на смъртта на Хуго дьо Пайен на двете места е различна. В списъка на „Документите“ е посочена 1131 г., а в съвременния списък — 1136 г. Втората дата не може да бъде доказана и вероятно е погрешна. Тя е посочена в „Умението да проверяваме датите“ (вж. L’art de verifier les dates. V. V. Paris, 1818, p. 338), а общоприетият ден на неговата кончина — 24 май, е цитиран в едно ранно издание от XIII в. (вж. Obituaire de la commanderie… de Reims, p. 321). В него обаче не е уточнена годината. Ето защо учените се осланят на запазените укази, подписани от Хуго дьо Пайен. От тях се вижда, че той всъщност е починал някъде през 1131 г. или малко след това. Много от указите, подписани от Хуго, са поместени в един труд на Албон (вж. Albon. Cartulaire geneeral). Там той използва пълното си име — Хуго де Пагано. Последният указ с този подпис е от 1130 г. (вж. Albon. Op. cit., p. 23). По всичко личи, че Хуго е починал малко след тази дата, но преди 1133 г., когато се появява указ, който е без подпис и в който се казва „Hugoni, magistro militum… Templi“ (вж. Albon. Op. cit., p. 42). Указът е приписван на Хуго дьо Пайен, в него обаче явно става дума за Хуго Риго, чието име се появява в доста други укази, възпроизведени от М. д’Албон, и за когото днес се смята, че в периода 1130–1133 г. е ръководил Църквата на Христовия гроб и Храма, или Храма в Йерусалим (вж. Gerard et Magnou. Cartulaire, p. XXXVIII). C други думи, доказателствата са в полза на списъка, поместен в „Документите на Братството“.
Струва си да отбележим и че Вилхелм Тирски нито веднъж не посочва сред великите магистри на рицарите тамплиери Еврар де Бар и Андре дьо Монбар, нещо, което по-късните хроникьори често правят явно въз основа на доста съмнителни данни.
95
Lobineau, H. Dossiers secrets, planche N. 4. Ordre de Sion.