Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Докато проучвахме тези подробности, и ние, подобно на мнозина съвременни историци, все повече оставахме с убеждението, че се касае за някаква задкулисна игра, за сложна интрига на най-високо равнище или за дързък план. Колкото повече се замисляхме, толкова повече ни се струваше, че главоломният възход на Жана д’Арк е режисиран от друг, който възползвайки се от преданията за някаква „дева от Лотарингия“, си е играел с чувствата на хората и е организирал така наречената „мисия“ на Орлеанската дева. Това, разбира се, не означава само по себе си, че е съществувало тайно общество, но правеше такова общество много по-вероятно. А в случай че тайна организация все пак е имало, твърде възможно е да я е оглавявал именно Рене Анжуйски.
Рене и темата за Аркадия
Дори Рене да е бил свързан по един или друг начин с Жана д’Арк, през втората половина на живота си той живее значително по-спокойно. За разлика от мнозина свои съвременници е по-скоро аристократ, отколкото воин. В това отношение сякаш не е създаден за своята епоха и изпреварва времето си, за да се превърне в нещо като предтеча на образованите италиански благородници от Ренесанса. Изключително начетен, той пише множество книги, които сам тълкува. Автор е на стихове, на мистични алегории и на един наръчник с правила за рицарските турнири. Прави всичко възможно да насърчава развитието на науката и по едно време дори наема на работа Христофор Колумб. Запознат е с езотеризма, а сред царедворците има и един евреин — Жан дьо Сен Реми, астролог, кабалист и лечител. Според множество исторически сведения той е дядо на Нострадамус, прочутия пророк от XVI в., за когото също ще стане дума.
Рене се интересува от рицарската литература, от творбите, посветени на Артур и Свещения Граал, който, изглежда, го е занимавал особено много. Според някои исторически сведения се гордее с една великолепна чаша от червен порфир, за която твърди, че е била използвана на сватбата в Кана. Рене разказва, че се е сдобил с нея в Марсилия, където според преданието Мария Магдалина идва със Свещения Граал. Други летописци споменават, че Рене Анжуйски притежава и втора чаша, вероятно същата, по ръба на която бил гравиран следния загадъчен надпис:
Пиеш ли добре,
Господ ще съзреш.
Пиеш ли до дъно,
Ще съгледаш Бог и Магдалина.100
Няма да е преувеличено, ако кажем, че Рене Анжуйски дава силен тласък за появата на онова, което днес наричаме Ренесанс. Той притежава доста имоти в Италия и затова известно време живее там, близък е със семейство Сфорца, владетелите на Милано, и чрез тях се запознава с Медичите във Флоренция. Имаме доста основания да предполагаме, че именно повлиян главно от Рене, Козимо Медичи се впуска в своите дръзки начинания, преобразили западната цивилизация.
През 1439 г., когато Рене живее в Италия, Козимо Медичи започва да праща в цял свят свои хора, които да търсят древни ръкописи. Сетне, през 1444 г. основава първата обществена библиотека в Европа — библиотеката „Св. Марко“, с което отправя предизвикателство към отколешния монопол на църквата върху знанията. По изрично нареждане на Козимо за пръв път са преведени и стават достъпни множество книги, посветени на учението на Платон, на неоплатонианците, питагорейците, гностиците и херметиците. Пак по негово нареждане във Флорентинския университет за пръв път от седем века е въведено изучаването на древногръцки. Козимо се нагърбва да основе академия, в която да се изучават философията на питагорейците и платонизма. За кратък период на много места в Италия се появяват подобни институции, превърнали се в бастиони на западноевропейската езотерична традиция. Тъкмо от тях води началото си мощната ренесансова култура.
Рене Анжуйски не само допринася за създаването на академиите, но и въвежда в тях изучаването на една от любимите си символични теми — темата за Аркадия. По всяка вероятност именно в неговото творчество тя е възродена в западноевропейската християнска култура. Така например през 1449 г. Рене поставя в двореца в Тараскон няколко pas d’armes, причудлив хибрид между рицарски турнир и театрално представление: рицарите се сражават помежду си, като същевременно изпълняват нещо като драматични сценки. Един от най-известните pas d’armes на Рене Анжуйски се казва „Pas d’armes на овчарката“. Изпълнявана от неговата любовница, овчарката определено е героиня от древногръцкия мит за Аркадия, едновременно романтична и изразяваща определени философски възгледи. Тя е нещо като съдница на турнира, по време на който рицарите в алегорична форма представят борбата между различни ценности и идеи. Спектакълът съчетава по уникален начин мита за щастливите овчари от Аркадия с преданията за рицарите на Кръглата маса и загадъчния Граал.
100
Ibid., p. 29. Надписът е гравиран лично от Рене Анжуйски.