Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Аркадия присъства в цялото творчество на Рене Анжуйски. Често е обозначавана като извор или гробница, и двете свързани с подземната река, която обикновено е отъждествявана с река Алфей, главната река на съвсем реалната географска област Аркадия в Гърция, която ту изчезва под земята, ту отново се появява, за да бликне от извора Аретуза в Сицилия. От най-дълбока древност чак до „Кубла хан“ на Коулридж река Алфей е смятана за свещена. Името й идва от същия корен, както гръцката дума „алфа“, която означава „пръв“ и „извор“.
Рене явно смята, че темата за подземната река е изключително богата на символични и алегорични значения. Наред с другото за него тя, изглежда, олицетворява „подземната“ езотерична традиция на питагорейството, гностицизма, кабалата и херметизма. За херцога обаче подземната река вероятно означава не просто различни учения, но и някаква по-конкретна фактологична информация, някаква „тайна“, предавана тайно от поколение на поколение, например непризнато, тоест „подземно“ потекло.
В италианските академии образът на „подземната река“ явно е съдържал всички тези смислови пластове. Той присъства толкова осезаемо в тях, че скоро самите академии биват наричани „аркадийски“. Така например през 1502 г. се появява крупно произведение, поемата „Аркадия“ на Джакопо Саназаро, а няколко години преди това в антуража на Рене в Италия е и някой си Жак Саназар, вероятно баща на поета. През 1553 г. поемата на Саназаро е преведена и на френски. Интересното е, че е посветена на кардинала на Ленонкур, който е сред предците на днешния граф на Ленонкур, съставил родословията в „Документите на Братството“.
През XVI в. Аркадия и „подземната река“ са измежду най-модните теми. В Англия Филип Сидни посвещава на тях най-значимото си произведение — „Аркадия“101. В Италия от тях черпи вдъхновение такава бележита личност като Торквато Тасо, който описва в своя шедьовър „Освободеният Йерусалим“ как Годфрид Булонски превзема Свещения град. През XVII в. темата за Аркадия достига върховен израз в творчеството на Никола Пусен, по-точно в неговите „Аркадийски овчари“.
Колкото повече проучвахме въпроса, толкова по-ясно ни ставаше, че „подземната река“ олицетворява нещо: някаква традиция, някакъв светоглед и система от ценности, вероятно и някаква конкретна информация. Този образ сякаш се бе превърнал в натрапчива идея за представителите на известни благороднически семейства играли немалка роля в политиката от онова време и пряко или косвено присъстващи в родословията на „Документите на братството“. Те, от своя страна, предават образа на „подземната река“ на хората на изкуството, които покровителстват. Така например Рене Анжуйски е предал нещо на представителите на семейства Медичи, Сфорца, Есте, Гонзаг, род, от който според „Документите на Братството“ произхождат двама велики магистри на Сион: Феранте ди Гонзаг и Луи ди Гонзаг, херцог на Невер. От тях темата за „подземната река“ прониква в творчеството на най-великите поети и художници от онова време, включително на Ботичели и на Леонардо да Винчи.
Манифестите на розенкройцерите
Подобно разпространение на определени идеи откриваме и през XVII в. първо в Германия, а оттам и в Англия. През 1614 г. се появява първият от така наречените „Манифести на розенкройцерите“, последван година по-късно от втория. По онова време манифестите предизвикват фурор, посрещнати са на нож от църквата и йезуитите и са приветствани с ентусиазъм от либерално настроените среди в протестантска Европа. Сред най-разпалените и влиятелни привърженици на розенкройцерството е Робърт Флъд, посочен в списъка като шестнайсетия велик магистър на Братството от Сион, което оглавява от 1595 до 1637 г.
Наред с другото „Манифестите на розенкройцерите“102 съдържат и житието на легендарния Кристиан Розенкройц. В тях се твърди, че са написани от тайно, „невидимо“ братство на „посветени“ в Германия и Франция, което ще преобрази света и човешките познания в съответствие с началата, заложени от езотеризма и херметизма, „подземната река“, която води началото си от Рене Анжуйски и слага своя отпечатък върху Ренесанса. Авторите на манифестите оповестяват, че скоро ще настъпи нова епоха на духовна свобода, епоха, когато човекът ще се отърси от своите окови, ще отприщи дремещите „тайни“ на природата и сам ще направлява съдбата си съобразно с вселенските и космическите закони за равновесието, пронизващи всичко. Наред с това от гледна точка на политиката манифестите са повече от бунтарски и съдържат яростни нападки срещу католическата църква и прогнилата Свещена римска империя. Днес вече се смята, че те са дело на германския теолог и езотерик Йохан Валентин Андрея, посочен в списъка като велик магистър на Братството от Сион непосредствено след Робърт Флъд. Дори и той да не е техен автор, манифестите със сигурност са писани от някой от съратниците му.
101
Сър Филип Сидни е съратник на Джон Дий и също познава добре учението на херметиците. Според Франсис Йейтс тъкмо Джон Дий е автор на „Манифестите на розенкройцерите“ (вж. Yates, Frances. Occult Philosophy, p. 170). За повече информация за Сидни и Дий вж. French John Dee. В такъв случай Сидни е знаел за „подземната река“, пронизваща европейската култура.
102
Всички манифести са поместени в Waite. Real History of the Rosicrucian.