Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

През 1616 г. се появява третият трактат на розенкройцерите — „Химическият брак на Кристиан Розенкройц“. Подобно на предишните два, и той излиза анонимно, ала след време Андрея си признава, че го е писал „като шега“ или „комедия“.

„Химическият брак“ е сложна алегория, свързана с учението на херметиците и по-късно намерила отражение в такива творби като Гьотевия „Фауст“. Както изтъква Франсис Йейтс, в нея се долавя въздействието на английския езотерик Джон Дий, оказал влияние и върху Робърт Флъд. Трактатът на Андрея съдържа и елементи на рицарските романи, посветени на Свещения Граал, както и символи на рицарите тамплиери: в нея Кристиан Розенкройц носи бяла наметка с червен кръст върху рамото. Вътре в повествованието е вмъкнато театрално представление: алегория в алегорията. Главна героиня на пиесата е принцеса с неуточнено „кралско“ потекло, чиито владения са заграбени от маврите, а тя е затворена в дървен сандък и е хвърлена в морето. Останалата част от пиесата е посветена на нейните премеждия и на венчавката й с принц, който ще й помогне да си възвърне владенията.

Установихме, че Андрея е далечен роднина на семействата, чиито родословия са поместени в „Документите на Братството“. Не открихме обаче да е бил кръвен роднина с някого от тях освен може би с Фридрих, курфюрст на Рейнски Пфалц. Фридрих е племенник на един от водачите на френското протестантство — Анри дьо Латур д’Оверн, виконт на Тюрен и херцог на Булон, някогашната титла на Годфрид Булонски. Анри има родствени връзки и с владетелите на Лонгвил, чиито представители се срещат често и в „Документите на Братството“, и в нашето проучване. А през 1591 г. хвърля много усилия да превземе град Стене.