Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
В този хаос Андрея създава мрежа от тайни общества, известни като Християнски съюзи. Според тяхната програма, съставена от Андрея, всеки съюз е оглавяван от княз, чиято самоличност се пази в тайна и който е подпомаган от двайсет други князе, всеки специалист в дадена научна област, разпределени в три групи104. Първоначално задачата на Християнските съюзи е да опазят застрашеното знание, особено последните научни открития, повечето от които са анатемосани от църквата като еретични. Същевременно обаче те са убежище за хора, преследвани от Инквизицията, която напредва заедно с войската на католиците и е твърдо решена да унищожи из корен остатъците от учението на розенкройцерите. Така мнозина учени, философи и езотерици намират убежище в създадените от Андрея съюзи. Те ги прехвърлят нелегално в Англия, където франкмасонството тъкмо започва да печели позиции — в този смисъл съюзите явно изиграват съществена роля за появата на масонските ложи.
Сред преследваните европейци, заминали за Англия, има и много съратници на Андрея: Самуел Хартлиб, Ян Коменски, известен с псевдонима Комениус, с когото Андрея дълго време поддържа кореспонденция, Теодор Хаак, приятел на Елизабет Стюарт, с която си пише кореспонденция, и доктор Джон Уилкинс, бивш личен капелан на Фридрих от Пфалц и по-късно епископ на Честър.
Щом пристигат в Англия, те установяват тесни връзки с масоните. Сближават се например с Робърт Мъри, чието посвещаване в масонска ложа през 1641 г. е сред първите, документирани в историята, с Елайъс Ашмол, антиквар, добре запознат с рицарските ордени, станал масон през 1646 г, с младия, рано прославил се Робърт Бойл, който, макар да не е масон, членува в друго, още по-тайно общество105. Няма конкретни доказателства, че това общество е Орденът от Сион, но ако се вярва на „Документите на Братството“, Бойл става негов велик магистър непосредствено след Андрея.
По време на Протектората на Кромуел тези будни и начетени европейци и англичани основават така наречения Невидим колеж, име, което Андрея му дава в чест на Манифестите на розенкройцерите. Когато през 1660 г. монархията е възстановена, Невидимият колеж прераства в Кралското общество106, а негов покровител става Чарлс II от династията на Стюартите. Основателите на Обществото до един са масони и човек с право би предположил, че то поне като замисъл е масонска организация, която чрез Християнските съюзи на Андрея е наследница на „невидимото братство на розенкройцерите“. Кралското общество обаче не е кулминацията на „подземната река“, обратното, през Бойл тя води към Исак Нютон, посочен в списъка като следващ велик магистър на Сион, а оттам към франкмасонството от XVIII в. с неговата разклонена сложна организация.
Династията на Стюартите
Ако се вярва на „Документите на Братството“, след Нютон велик магистър на Сион става Чарлс Ратклиф. За разлика от Нютон и Бойл, дори от Андрея това име не ни говореше почти нищо. Отпърво дори не бяхме сигурни за кой Чарлс Ратклиф става дума. Но бързо установихме, че той е оказал голямо влияние в културата на XVIII в., за което обаче не се знае много.
От XVI в. семейство Ратклиф от Нортумбрия е сред най-знатните в страната. През 1688 г., малко преди да бъде детрониран, Джеймс (Яков) II ги прави графове на Дъруентуотър. Самият Чарлс Ратклиф е роден през 1693 г. майка му е незаконна дъщеря на Чарлс II и на неговата любовница Мол Дейвис. Тоест по майчина линия Ратклиф има във вените си кралска кръв и е внук на предпоследния монарх от династията Стюарт. Братовчед е на принц Чарлс Хубави и на Джордж Лий, граф на Личфийлд, друг незаконен внук на Чарлс II. Следователно не е чудно, че Ратклиф е посветил толкова от живота си на каузата на Стюартите.
През 1715 г. тази кауза е отстоявана главно от „стария претендент“, Джеймс (Яков) III, който по онова време живее в изгнание в Бар Льодюк под покровителството на херцога на Лотарингия. Същата година и Ратклиф, и по-големият му брат Джеймс участват във въстанието в Шотландия. И двамата са пленени и са хвърлени в затвора, а Джеймс е екзекутиран. Явно подпомаган от графа на Личфийлд, Чарлс успява да избяга сякаш по чудо от затвора Нюгейт и намира убежище при якобитите във Франция. През следващите години става личен секретар на „младия претендент“ принц Чарлс Хубави.
104
Ibid., p. 192.
105
В Кралското общество се пазят някои писма на Робърт Бойл, в които той споменава, че е приет за член на организация, наречена „Свещено кабалистично общество на философите“. Седалището й явно е във Франция. (вж. Maddison. Life of… Robert Boyle, p. 166).
106
Yates, F. Op. cit. p. 223. Франсис Йейтс обяснява връзката между розенкройцерите и Кралското общество.