Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
От цитирания по-горе списък човек остава с усещането, че велики магистри на Сион са били представители на две твърде различни групи. В първата са прочути личности, които с приноса си в езотеризма, изкуствата и науката са оставили своя отпечатък в историята на Западна Европа. Във втората откриваме членове на няколко благороднически, а понякога и кралски рода с роднински връзки помежду си. В известен смисъл това странно съжителство правеше списъка да изглежда достоверен. Ако някой бе решил да скалъпва история на ордена, защо ще включва сред членовете му толкова много неизвестни или отдавна забравени аристократи? Нямаше никаква причина сред великите магистри да бъде посочван човек като Шарл Лотарингски, австрийски пълководец от XVIII в., зет на императрица Мария Терезия, толкова некадърен като военачалник, че на бойното поле търпи поражение след поражение от пруския крал Фридрих Велики.
Поне в това отношение Братството на монасите от Сион е проявило скромност и реализъм. Не претендира да е било оглавявано от безспорни гении, от притежаващи нечовешки способности магистри, от посветени илюминати, светци, мъдреци и надарени с безсмъртие личности. Тъкмо обратното, ако се съди от „Документите на братството“, велики магистри на ордена са били най-обикновени простосмъртни, хора от различни обществени прослойки: неколцина гении, неколцина благородници, неколцина „мижитурки“ и дори от двама-трима „особняци“.
Не можехме да не се запитаме защо, ако списъкът е изфабрикуван, в него са включени хора от такъв широк спектър. Ако някой е решил да скалъпва списък, защо да не сложи в него само прочути личности? Ако си е наумил да „пише“ славната история на ордена, в която присъстват Леонардо, Нютон и Виктор Юго, защо редом с тях е посочил не Данте, Микеланджело, Гьоте или Толстой, а някакви абсолютно неизвестни имена като Едуар дьо Бар и Максимилиан Лотарингски? Нещо повече, защо в списъка виждаме и „звезди от втора величина“, например Шарл Нодие, писател със скромни възможности, а не неговите съвременници Байрон и Пушкин, или такъв отявлен „особняк“ като Жан Кокто, а не писатели със световно признание като Андре Жид и Албер Камю? И защо в него са пропуснати хора като Пусен, който, както се убедихме, е свързан със загадката? Тези въпроси не ни даваха мира и ни подсказваха, че си заслужава да проучим списъка, преди да го отхвърлим като фалшификат.
Ето защо се заехме да се запознаем отблизо с хората, посочени в него като велики магистри, с техния живот и постижения. С тази цел съставихме нещо като въпросник, който, доколкото ни позволяваха силите, се опитахме да приложим към всяко име, включено в списъка:
1. Съществувала ли е лична връзка — пряка или косвена, между човека, посочен като велик магистър, и неговия предходник и приемник на този пост?
2. Съществува ли кръвна или друга роднинска връзка между човека, посочен като велик магистър, и родовете, посочени в родословията в „Документите на Братството“: с някои от родовете, за които се предполага, че са потомци на династията на Меровингите, най-вече с херцозите на Лотарингия?
3. Дали човекът, посочен като велик магистър, е свързан по един или друг начин с Рен Льошато, Жизор, Стене, „Св. Сюлпис“ и другите места, на които непрекъснато се натъквахме в досегашните си проучвания?
4. Щом Сион се определя като „франкмасонска ложа, отстояваща идеите на херметиците“, дали човекът, посочен като велик магистър, е проявявал интерес към учението на херметиците и е бил свързан с някое тайно общество?
Макар да бе трудно, а понякога и невъзможно да се доберем до информация за великите магистри отпреди XV в., проучването ни за хората, посочени като водачи на ордена оттам нататък, се увенча с учудващо пълни резултати. Мнозина се оказаха свързани по един или друг начин с доста от местата, имащи нещо общо със Сион: Рен Льошато, Жизор, Стене или „Св. Сюлпис“. Повечето от изброените хора имат някаква връзка, кръвна или друга, с владетелите на Лотарингия, дори Робърт Флъд например е бил учител на един от синовете на херцога на Лотарингия. От Никола Фламел нататък всички без изключение са последователи на херметиците, почти всички, дори Бойл и Нютон, са свързани с тайни общества. С едно-единствено изключение всеки, посочен в списъка на великите магистри, е имал контакт — било пряк, било чрез общи близки приятели — със своя предходник и наследник на този пост. Доколкото можахме да установим, в тази верига липсва само една брънка — някъде около Великата френска революция, между Максимилиан Лотарингски и Шарл Нодие, от което обаче не бива да си правим категорични заключения.