Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Робърт Флъд 1595–1637
Йохан Валентин Андрея 1637–1654
Робърт Бойл 1654–1691
Исак Нютон 1691–1727
Чарлс Ратклиф 1727–1746
Шарл Лотарингски 1746–1780
Максимилиан Лотарингски 1780–1801
Шарл Нодие 1801–1844
Виктор Юго 1844–1885
Клод Дебюси 1885–1918
Жан Кокто 1918-
Още щом видяхме списъка, се отнесохме към него скептично. От една страна, той съдържа имена, които човек би очаквал да открие в подобен списък — имена на прочути личности, свързани с окултното и езотеричното. От друга, в него присъстват хора, за които и през ум не ти минава, че биха могли да оглавяват тайно общество. Същевременно обаче през XX в. подобни организации се опитват да привлекат за свои членове точно такива известни личности, за да претендират за „славно“ минало. Така например АМОРК, днешните розенкройцери със седалище в Калифорния, публикуват списъци, включващи на практика всички изявени личности в западната история и култура, чиято ценностна система по една случайност съвпада поне мъничко с възгледите на ордена. И най-дребната проява на единомислие е изопачавана така, че да стане равнозначна на „посвещение“ и членство в него. Човек остава с впечатлението, че Данте, Шекспир, Гьоте и кой ли още не са били розенкройцери с карти за пълноправно членство и редовно плащан членски внос.
Отпърво погледнахме на горния списък не по-малко цинично. И в него имаше „предсказуеми“ имена, свързвани с окултното и езотеричното. Така например Никола Фламел е вероятно най-известният средновековен алхимик, оставил най-много трудове. Философът от XVII в. Робърт Флъд е запален привърженик на херметиците и на други мистични учения. Германецът Йохан Валентин Андрея, съвременник на Флъд, пише наред с другите си трактати и някои от трудовете, утвърдили мита за легендарния Кристиан Розенкройц. В списъка откриваме имената и на Леонардо да Винчи и Сандро Филипепи, известен като Ботичели, както и на прочути учени като Робърт Бойл и Исак Нютон. От него излиза, че през последните две столетия сред великите магистри на Братството на монасите от Сион са такива знаменити представители на литературата и културата като Виктор Юго, Клод Дебюси и Жан Кокто.
Тези имена ни накараха естествено да се усъмним доколко верен е списъкът в „Тайните досиета“. Направо не можехме да си представим, че някои от посочените хора, например Бойл и Нютон, са оглавявали тайно общество, и то свързано с окултизма и езотеризма. Макар Юго, Дебюси и Кокто да са проявявали интерес към тях, те са прекалено известни, творчеството им е проучено и изследвано толкова старателно, че някак не се връзва да са били и велики магистри на таен орден. Все щеше да се разчуе.
От друга страна, в списъка откриваме имена не само на известни личности. В голямата си част останалите са богати европейски благородници, мнозинството от които са непознати не само на читателите, но и на професионалните историци. Сред тях например са Гийом дьо Жизор, за когото се твърди, че през 1306 г. е превърнал ордена във „франкмасонска ложа, отстояваща идеите на херметиците“, както и неговият дядо, Жан дьо Жизор, който става първият независим велик магистър на Сион, когато през 1188 г. след „отсичането на бряста“ орденът се отделя от тамплиерите. Безспорно е, че е живял такъв човек: той е роден през 1133 г. и е починал през 1220 г. Името му се споменава в различни укази и актове, най-малкото на хартия той е владетел на прочутата крепост в Нормандия, където редовно се срещат английските и френските крале и където през 1188 г. е отсечен брястът. Жан явно е бил изключително могъщ и богат феодал и до 1193 г. е васал на краля на Англия. Знае се, че е притежавал земи и в Англия: в Съсекс и имението Тичфийлд в Хемпшир96. Според „Тайните досиета“ през 1169 г. се е срещнал в Жизор с Томас Бекет, макар че целта на срещата не е уточнена. Установихме, че през 1169 г. Бекет наистина е ходил в Жизор97, тоест не е изключено да се е видял с владетеля на крепостта; никъде обаче не открихме да се споменава, че между тях се е състояла среща.
Накратко, освен няколко незначителни подробности не намерихме нищо конкретно за Жан дьо Жизор. Той явно не е оставил следа в историята, ако не се брои това, че наистина е съществувал и е бил благородник. Така и не установихме с какво точно се е занимавал, с какво например се е прочул и е заслужил да стане велик магистър на Сион. Ако списъкът на великите магистри на ордена е автентичен, с какво Жан дьо Жизор е извоювал мястото си в него? Ако пък е скалъпен по-късно, защо в него се е озовал такъв невзрачен човек?
Според нас съществуваше само едно възможно обяснение, пък било то и не съвсем задоволително. Подобно на другите аристократи, включени в списъка на великите магистри на Сион, и Жан дьо Жизор се появява в сложните родословия, цитирани на други места в „Документите на Братството“. Както и другите никому неизвестни благородници, явно и той принадлежи към същото разклонено родословно дърво, което в крайна сметка води началото си от династията на Меровингите. Излизаше, че Братството на монасите от Сион всъщност е семейна организация, че членовете му са близки или далечни роднини, хора с едно и също потекло. Тъкмо това вероятно обясняваше факта, че в списъка на великите магистри се срещат хора с най-различни титли.
96
Loyd. Origins of Anglo-Norman Families, p. 45. Powicke. Loss of Normandy, p. 340.
97
De Hoveden, Roger. Annals. V. 1, p. 322. В цитираното произведение четем: „През седмицата след празника на св. Мартен, Томас, архиепископ на Кентърбъри, и някои от съратниците му, също в изгнание, отиват да се срещнат с легатите между Жизор и Три…“ Всъщност на това място между двата съседни замъка е прословутият бряст, отсечен по-късно. В своите „Живописни пътешествия“ (вж. Nodier, Charles. Voyages pittoresques. V. 2, p. 138) Шарл Нодие пише, че „там (под бряста в Жизор) св. Томас Кентърбърийски се е подготвил за своето мъченичество“. Не е съвсем ясно за какво намеква авторът, но при всички положения думите му са крайно любопитни.