Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Тези имена ни накараха естествено да се усъмним доколко верен е списъкът в „Тайните досиета“. Направо не можехме да си представим, че някои от посочените хора, например Бойл и Нютон, са оглавявали тайно общество, и то свързано с окултизма и езотеризма. Макар Юго, Дебюси и Кокто да са проявявали интерес към тях, те са прекалено известни, творчеството им е проучено и изследвано толкова старателно, че някак не се връзва да са били и велики магистри на таен орден. Все щеше да се разчуе.

От друга страна, в списъка откриваме имена не само на известни личности. В голямата си част останалите са богати европейски благородници, мнозинството от които са непознати не само на читателите, но и на професионалните историци. Сред тях например са Гийом дьо Жизор, за когото се твърди, че през 1306 г. е превърнал ордена във „франкмасонска ложа, отстояваща идеите на херметиците“, както и неговият дядо, Жан дьо Жизор, който става първият независим велик магистър на Сион, когато през 1188 г. след „отсичането на бряста“ орденът се отделя от тамплиерите. Безспорно е, че е живял такъв човек: той е роден през 1133 г. и е починал през 1220 г. Името му се споменава в различни укази и актове, най-малкото на хартия той е владетел на прочутата крепост в Нормандия, където редовно се срещат английските и френските крале и където през 1188 г. е отсечен брястът. Жан явно е бил изключително могъщ и богат феодал и до 1193 г. е васал на краля на Англия. Знае се, че е притежавал земи и в Англия: в Съсекс и имението Тичфийлд в Хемпшир96. Според „Тайните досиета“ през 1169 г. се е срещнал в Жизор с Томас Бекет, макар че целта на срещата не е уточнена. Установихме, че през 1169 г. Бекет наистина е ходил в Жизор97, тоест не е изключено да се е видял с владетеля на крепостта; никъде обаче не открихме да се споменава, че между тях се е състояла среща.

Накратко, освен няколко незначителни подробности не намерихме нищо конкретно за Жан дьо Жизор. Той явно не е оставил следа в историята, ако не се брои това, че наистина е съществувал и е бил благородник. Така и не установихме с какво точно се е занимавал, с какво например се е прочул и е заслужил да стане велик магистър на Сион. Ако списъкът на великите магистри на ордена е автентичен, с какво Жан дьо Жизор е извоювал мястото си в него? Ако пък е скалъпен по-късно, защо в него се е озовал такъв невзрачен човек?

Според нас съществуваше само едно възможно обяснение, пък било то и не съвсем задоволително. Подобно на другите аристократи, включени в списъка на великите магистри на Сион, и Жан дьо Жизор се появява в сложните родословия, цитирани на други места в „Документите на Братството“. Както и другите никому неизвестни благородници, явно и той принадлежи към същото разклонено родословно дърво, което в крайна сметка води началото си от династията на Меровингите. Излизаше, че Братството на монасите от Сион всъщност е семейна организация, че членовете му са близки или далечни роднини, хора с едно и също потекло. Тъкмо това вероятно обясняваше факта, че в списъка на великите магистри се срещат хора с най-различни титли.