Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Великите магистри на тамплиерите
Освен откъслечните данни, изложени по-горе, „Тайните досиета“ съдържат и три списъка с имена. Първият е пределно ясен, най-скучен и еднозначен — той съдържа просто имената на абатите, ръководили от 1152 до 1281 г. имотите на Сион в Палестина. Нашето проучване потвърди достоверността му: той е цитиран и другаде, в достъпни и неопровержими източници93. Списъците в тях съвпадат със списъка в „Тайните досиета“ освен в това, че липсват две имена. В този случай „Документите на Братството“ не само се покриват с историческите сведения, които могат да бъдат проверени, но са и по-точни и запълват някои пропуски.
Във втория списък от „Тайните досиета“ са изброени великите магистри на рицарите тамплиери от 1118 до 1190 г., тоест от официалното основаване на ордена до „отсичането на бряста“ в Жизор, когато той се отделя от Сион. На пръв поглед в него няма нищо необичайно. Когато обаче го сравнихме с други списъци, например със списъците, цитирани от утвърдени историци, изследващи тамплиерите, веднага ни направи впечатление, че има някои несъответствия.
Според всички други списъци от 1118 до 1190 г. е имало десетима велики магистри. Според „Тайните досиета“ те са само осем. В повечето други списъци Андре дьо Монбар, чичо на св. Бернар, е не само основател на ордена, но и негов велик магистър от 1153 до 1156 г. Ако се вярва обаче на „Тайните досиета“, той никога не е бил велик магистър и е продължил както през целия си живот да действа иззад кулисите. Според повечето други списъци Бертран дьо Бланшфор е шести поред велик магистър от 1156 г., непосредствено след Андре дьо Монбар. Докато в „Тайни досиета“ е отбелязано, че е не шести, а четвърти велик магистър и е станал такъв през 1153 г. Натъкнахме се и на други несъответствия и противоречия и се чудехме дали да ги възприемаме сериозно и как да ги тълкуваме. Списъкът в „Тайните досиета“ не се покриваше със списъците, съставени от утвърдените историци, означаваше ли това, че той е неточен?
Трябва да подчертаем, че няма официален, окончателен списък на великите магистри на тамплиерите. Документацията на самите тамплиери е била унищожена или се е загубила, а най-ранният запазил се списък на великите магистри на ордена е от 1342 г., трийсет години след неговото разпускане и 225 години след създаването му. Тоест, историците, заели се да съставят списъци на великите магистри, се осланят на писмените сведения от епохата, например на онова, което някой е написал през 1170 г. и в което мимоходом е намекнал, че еди-кой си е бил „магистър“ или „велик магистър“ на тамплиерите. Подобна информация може да бъде намерена и в документи и укази от онова време, в които наред с името си високопоставените тамплиери са слагали и своята титла. Ето защо няма нищо странно, че цари доста голяма бъркотия в датите и последователността на великите магистри и различните автори се разминават понякога драстично.
Въпреки това има някои твърде важни подробности — например посочените по-горе, в които „Документите на Братството“ се различават значително от всички други източници и които не можехме да подминем току-така. Доколкото ни позволяваха силите, бяхме длъжни да установим дали списъкът в „Тайните досиета“ е плод на немарливост и незнание или обратното, дали тъкмо той е меродавният, понеже се осланя на черпена „отвътре“ информация, до която историците нямат достъп. Ако Орденът от Сион наистина е създал рицарите тамплиери и ако той (или поне документацията му) съществува и днес, можехме да се надяваме, че ще намерим подробности, които не са посочени никъде другаде.
93
Rey, E.-G. Op. cit., p. 34.