Пръстенът на Медичите
- Автор: Джон Никол Сейнт
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пръстенът на Медичите». Краткое содержание книги:
— Бандити! — възкликна тя. Не разбрах съвсем точно кого имаше предвид. След малко обаче се приведе напред и пребледня отново. Обзе ме страх, че този път наистина й прилошава.
— Все ми е едно — отвърна тя на моето предупреждение. — Наоколо всички стояха бездейни и все някой трябваше да се намеси. Това бе единственото, което ми хрумна за краткото време, с което разполагах. За щастие, всички вече са свикнали с пристъпите ми.
— Помислих си, че наистина ти е зле. Имаше спазми и цялата беше пребледняла.
— Задържах си дъха — обясни Дамарис сухо. — Известни са ми всички възможни трикове. Моля те, спести си моралната проповед, Лавиния. Човек върши това, което трябва. — Все още беше задъхана и този път не се преструваше. Започнах да масажирам китките на ръцете й, за да се нормализира пулса.
— Как се осмелява тази жена — прошепна Дамарис и в очите й просветна гняв. — Та това е огърлицата на майка ми. Как се осмелява…
— Недей да говориш — опитах се да я успокоя. — Не мисли повече за този инцидент. Всичко вече отмина.
— Не, не е отминало и ти го знаеш много добре. — Тя все пак ми разреши да подложа възглавници зад гърба й. Миг или два по-късно отвори отново очи. — Ще направиш ли нещо за мен?
— Добре. Как мога да ти помогна?
— Отиди при баща ми.
Бях изумена. След кратка пауза тя продължи:
— Не искам да се чувства засегнат. В момента той се самообвинява, че ми е развалил празника и че е посрамил Марина. — Не предполагах, че Рос може да реагира по такъв начин. А освен това бях почти убедена, че едва ли иска да види точно мен. Устата ми бе пресъхнала. — Леля ти сигурно може…
Очите на Дамарис, очи на възрастен, потърсиха моите.
— Марина е по-различна. Тя може и да се унижи, за да достигне дадена цел, но никога не си загубва гордостта. Тя просто не го разбира. Кажи ме, че го разбирам… и че се гордея с него.
Не смеех да обясня на приятелката си коя е истинската причина, която ме спира.
— Той… той ще ме сметне за досадница — казах най-накрая. — И освен това почти не ме познава.
— Аз знам по-добре. Той те уважава. И ти го разбираш. — При тези думи тя ме погледна право в очите. — Ти си единственият човек, когото уважава. Татко знае какво е да стоиш отстрани обиден, защото не си наясно къде е твоето място.
Каква ужасна идея. Не исках, не можех да ида при него. Той щеше да разбере погрешно поведението ми. И въпреки всичко един час по-късно, след като Дамарис заспа, се спуснах по тъмните стълби надолу. Започнах да си повтарям, че съм голяма глупачка, но краката ми ме понесоха механично напред.
Стаите на партера бяха тъмни, тъй като и прислугата вече спеше. Изпод масивната врата на библиотеката се процеждаше тънък сноп светлина. Събрах цялата си смелост и се наканих да почукам, но в момента, в който докоснах вратата, тя се отвори сама.
Помещението бе полутъмно, единствената светлина идваше от загасващия огън. В началото не разбрах дали господарят на дома изобщо е там. После обаче го съзрях да седи приведен във фотьойл до камината, подпрял глава с ръце. В този миг осъзнах, че за мен връщане назад вече няма.
Един от диамантите на маншета му заискри на светлината на внезапно лумнал пламък. Той седеше неподвижен, подобен на статуя, изсечена от камък и страдание.
— Какво искаш? — Гласът му бе тих, но остър и той изобщо не вдигна очи към мен. Не бях в състояние нито да отговоря, нито пък да се помръдна от мястото си. Накрая все пак погледна към мен и тонът му се промени. — О, вие ли сте? Помислих си, че е някой друг. Дошли сте значи да бодърствате заедно с обречения на смърт, нали? Това е древен ирландски обичай, така са правели с крадците и разбойниците по пътищата в нощта, преди да ги обесят. С други думи, вие сте продължител на традицията. Заповядайте, седнете.
Влязох вътре и затворих вратата зад себе си. По-добре да се изложа тук, отколкото да давам храна за клюки на слугите; ако се събудят, разбира се.
Седнах на флорентинския стол срещу него. Той отиде зад писалището и наля коняк в две тънки чаши от венецианско стъкло.
— Заповядайте. Тази нощ къщата е леденостудена. Съществува ирландски обичай да се пие заедно с осъдения на смърт. — Беше пил доста; не владееше достатъчно добре гласа си, но иначе осанката му бе безупречна както винаги. Всъщност не се смяташе за проява на особено добър вкус кавалерът да предлага коняк на дама, но в случая това нямаше никакво значение, тъй като и бездруго според бостънските понятия нито той бе господин, нито пък аз — дама. Поех чашата и отпих. Всяка глътка изгаряше гърлото ми като огън.